Българите със средно образование, които попадат в категорията на бедните у нас са 5,8%, 21,3 на сто от бедните са с основно образование, а 57,6 процента са с начално или без образование.
Висшисти от турски произход, които попадат в групата на бедните български граждани са близо 8,5% от всички, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).
През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1,5% и достига до 7,7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е над 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1,1% по-нисък от този при мъжете. През 2015 г. 7,8% мъже и жени на възраст 18-64 години са били работещи бедни, спрямо 9,3 на сто през 2014 г. От т.нар. работещи бедни процентът на мъжете (8,3%) е по-голям от този на жените (7,2%).
Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност . Така и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът при лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с този при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при тези с висше образование няма нито един беден.
Затруднения при навременното плащане на заеми за покупка на жилище, вноски за погасяване на кредити и плащане на битови сметки (ток, вода, отопление и др.) са имали 33,6% от българските домакинства
През 2015 г. 440,3 хил. лица (10,9 на сто) на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0,3%.
Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите –- 38,8%, при 13,6% за турската етническа група и 4,5% за лицата от българския етнос.
Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане.
През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69,4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко са децата, чиито родители имат висше образование, живеят в риск от бедност .
През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения е 54,0%, а за 10,7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49,7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината. Малко над 43 на сто от българските деца не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др.
През 2015 г. 33,4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.
Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e както следва – 20,9% от българската етническа група, 38,1% от турската етническа група, 72,7% от ромската етническа група и 23,5% от друг етнос.
Нито една потребност на децата не може да бъде осигурена за 2,4% от българската етническа група, за 5,4% от турския етнос, за 30,9% от ромската група и за 5,1% от друг етнос.
Коментари