Борсата - това е възможното решение за финансиране на ВиК сектора ни според министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Като възможен механизъм, който може да се приложи и в България, Лиляна Павлова определи т.нар. „водни бондове“. Финансовият инженеринг за финансиране на ВиК отрасъла се прилага пилотно в Италия. Водните бондове се емитират след като се обединяват няколко компании, за да създадат акционерно дружество и след съответните разрешения и регулации то може да набира капитал чрез продажба на акции. Идеята е чрез Асоциацията на ВиК да се подкрепят водните дружества да издадат бондовете за сметка на активите, които държавата им делегира да управляват, срещу инвестициите и срещу подобряването на инфраструктурата и намаляването на загубите на вода, а не да задължим общините, коментира министър Павлова.
В Италия схемата с бондовете е направена от ЕИФ, отбеляза министърът и допълни, че страната ни ще разчита да проведе по темата преговори с представители на фонда и да получим предложение за съответните модели за реализация на идеята. Тази идея обаче едва ли ще се приложи в България преди 2018 година.
Според Павлова е необходимо да се намери баланса между опазването на околната среда, чрез изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води, спазването на европейското законодателство и осигуряването на достатъчни количества чиста питейна вода. „Всички сме длъжници на това, че по време на 20-годишния преход в управление на отрасъла не е направено достатъчно, за да се реформира той и да се инвестира по-разумно в него“, коментира министърът.
„Мрежата е остаряла и амортизирана, все още има населени места с режим на водоснабдяването или без чиста питейна вода", посочи тя.
Лиляна Павлова отчете, че от старта на реформата във водоснабдяването и канализацията през 2009 г. са предприети много стъпки и вече е на „финалната права“, защото тя е условието, за да получим европейско финансиране за отрасъла през новия програмен период.
„28-те водни територии са факт. 16 от тях са изпълнили всички изисквания да има една водна територия с един обособен оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания“, съобщи регионалният министър. Поетапно ще се премине и към възлагане на такива проучвания и за останалите области, където това все още не се е случило. Обособените територии, за които са направени прединвестиционни проучвания, ще могат да усвояват по-бързо и по-адекватно средствата от европейските фондове, каза още Павлова.
Тя посочи, че досега отрасълът е разчитал или на тях, или на малкото собствени средства на операторите. Сега те са крайно недостатъчни, има високи изисквания и условия кога и за какво да ги получим, коментира министърът и допълни, че сегментът от населени места между 2000 и 10 000 жители ще остане недофинансиран. Според нея трябва страната ни трябва да намери гъвкави, различни, иновативни механизми за финансиране на ВиК отрасъла, извън европейското, тъй като наличните средства от Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година са 2.5 млрд. лв., а нуждите възлизат на 11.7 млрд. лв.
Регионалният министър коментира, че реформирането на отрасъла трябва да стане факт със съдействието на Комисията за енергийно и водно регулиране. Тя съобщи, че през миналата седмица беше подписано изменение на Споразумението, с което срокът, през който ще получаваме консултации от Световна банка, се увеличава до края на годината. Със съдействието на експертите на банката разработваме наредби за качеството и ценообразуването на предоставяната от ВиК операторите услуга, работим и за реформиране на регулатора, информира тя. През това време ще бъдат регламентирани изискванията към бизнес плановете на дружествата за новия регулаторен период, който вероятно ще започне от 2017 година. През следващата те ще могат да ги подготвят, като в тях ще бъдат включени и резултатите от прединвестиционните проучвания.
Междувременно ще бъдат изпълнявани и т.нар. „ранни проекти“ по ОПОС 2014-2020, което може да стане факт още през тази година, добави Павлова.
Коментари