Най-важното е да се намери златното сечение между това рекламният продукт да бъде представен атрактивно и в същото време да се даде възможност на потребителя да си изгради точна представа какво ще си закупи, по какъв начин ще може да го ползва, без да се търси непременно бързото решение, недостатъчно добре информираният избор единствено с цел дадени продукти да бъдат реализирани на пазара. Особено валидно е за онлайн средата, защото в последно време и в бъдеще вероятно тя ще бъде основният терен, на който ще се излъчват тези послания. Коментарът е на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Bloomberg TV Bulgaria по повод информацията, че през тази година за първи път разходите за търговски съобщения в уеб-пространството ще достигнат 40% от всички изразходвани за тази цел средства в световен мащаб.
„Процесът на трансформация е свързан с това, че активните и младите хора прекарват все повече своето време в Интернет – в социалните мрежи и платформи за електронно съдържание”, коментира Маргаритов. Той припомни, че от този месец предплатените в собствената ни страна абонаменти за онлайн съдържание са достъпни на територията на Европейския съюз, независимо в коя държава-членка се намирате. „Отпадането на виртуалните граници в онлайн средата допълнително стимулира увеличаването и на рекламните послания, които се излъчват през Интернет. Социалните мрежи влияят все повече не само върху общуването между хората като цяло, но и върху потребителското поведение. Те все по-често се ползват и за търговия – потребители си предоставят едни на други възможността да търгуват различни стоки, а и самите търговци осъзнават, че това е мястото за най-активно общуване. Това крие своите рискове за потребителите”, добави председателят на КЗП.
Според Маргаритов, на фона на всичко това, както и на данните, че около половината население на света използва Интернет, а 70% от хората там пазаруват в Мрежата, се очертава необходимостта от изграждане на култура, която да не позволи потребителите да станат жертва на опити на търговците за нелоялни практики. Това е особено важно с оглед обстоятелството, че „рекламата като продукт на креативността винаги може да съдържа илюстрация на въображение – не можем да очакваме да е абсолютно реалистична и припокриваща се с действителността. Именно това я отличава от всички други послания, които могат да носят информация за дадени продукти”, коментира Маргаритов. „Същевременно си даваме сметка, че в някои случаи могат да бъдат отправяни заблуждаващи послания, невярна информация, които посредством рекламата и по-атрактивните чисто визуални послания да доведат до това потребителите, които по-прибързано вземат решения или недообмислят някои моменти, да закупят неща, които не са им потребни или впоследствие да установят, че не са били изгодни за тях”, допълни той. Затова по думите му потребителите трябва да съпоставят офертите и да запазват хладнокръвие пред изкушаващите послания, а контролните органи да наблюдават обстановката и при сигнали и по собствена инициатива да премахват съдържание, което противоречи на закона.
„Търговците би трябвало да имат съзнание, както при пласирането на продуктите посредством онлайн магазините и платформите, така и когато избират рекламист и одобряват изготвената от него реклама за техните продукти с оглед коректността и лоялността, вместо да се търси заблуждаващият елемент и това, което може да донесе лесна печалба”, обърна внимание Маргаритов. Той подчерта, че особено в Интернет средата и социалните медии много по-бързо, отколкото във всяка друга комуникационна атмосфера се разбира, когато има нередности.
Коментари