Брутният вътрешен продукт се увеличава, износът бележи рекорди. Но вместо да отчетат успехите, експертите от Световната банка за четвърта поредна година алармират за сериозни проблеми в бизнес средата в България, пише Deutsche Welle.
В периода май 2018 г. – май 2019 г. България е отстъпила с още две места в новата класация на банката Doing Business 2020. По леснота при стартирането и развитието на предприятията, например, България е поставена на 61-во място (от 190). Пропадането е сериозно - само преди 4 години страната е заемала 38-мо място.
По изгодни условия и бързина при тегленето на бизнес кредити през 2015 г. страната е на 28-мо място, докато сега е слязла на 67-мо. Преди четири години се е чакало средно 130 дни за включване на предприятие в българската електропреносна система, днес тези изгубени за предприемачите дни са двойно повече. Оказва се, че дори в държави като Кот д’Ивоар, Джибути и Папуа-Нова Гвинея свързването на предприятие с електропреносната мрежа е по-бързо и по-лесно, отколкото в България.
България – като Зимбабве
Икономистът Красен Станчев твърди, че ежегодните класации Doing Business на Световната банка са реални и обективни. "По условия за правене на бизнес България вече е изпреварена не само от страни като Косово и Северна Македония, но и от някои бивши съветски републики. За отбелязване е, че Турция е поставена в тазгодишната класация на банката на 33-то място в света, което е скок напред с 10 места в сравнение с миналата година.
Това, което личи от изследването, е, че статистически България вече стои доста зле сред страните със средно високи доходи. Особено неблагоприятна е ситуацията по отношение на регулациите на бизнеса. Така например влошени са условията за развитие на предприемачеството, за които отговорност носи не само правителството, но и съдебната система – например по отношение на спазването на договорите", обяснява Станчев.
"Да не забравяме, че през 2013 г. България беше поставена до Зимбабве по показателите за гарантиране на собствеността и спазването на договорите. Оттогава обаче ситуацията в Зимбабве се подобрява", изтъква Станчев.
Икономистът добавя, че в България е налице прогрес - особено при събирането на данъците и в системата на частните съдебни изпълнители. Но липсата на напредък в съдебната реформа продължава да пречи на предприемачеството. Влошаване има и по отношение на търговията, където няколко правителства през последното десетилетие се опитваха да променят правилата на играта.
Крайно неблагоприятната ситуация по отношение на свързването на предприятията с електропреносната мрежа Станчев обяснява и с недостатъците на пазара за ток. Те са свързани главно с факта, че страната изнася електроенергия, но на нейните централна и регионални енергийни борси не може да се предлага по-евтин ток от Румъния или Украйна.
Дяволът е в детайлите
Казаното за България в класацията Doing business 2020 не би трябвало да учуди никого - още през април поредната анкета сред германските инвеститори в 16 страни от Централна и Източна Европа съвсем точно очерта параметрите на застоя в българската икономика през погледа на задграничните предприемачи.
Красен Станчев посочва, че критериите на Световната банка засягат само най-чувствителните и подлежащи на статистическо измерване аспекти от стартирането и развитието на предприятията и особено на малките и средните фирми. Но както и във всичко останало, дяволът е винаги в детайлите. А те са най-внимателно и педантично отчетени от хората, които влагат парите си в държави с по-висок риск за правене на нови инвестиции.
"В момента не инвестираме или инвестираме само неголеми суми в България, защото перспективите пред бизнеса ми не са много розови. През последните години "Пирин Текс" загуби 60% от персонала си заради голямото текучество – хората ни напускаха, за да търсят по-добър живот зад граница. Сега текучеството намаля и е в нормални граници, но спадът в продукцията ни е налице", оплаква се германският инвеститор Бертрам Ролман, управител на текстилната фабрика "Пирин Текс" в Гоце Делчев.
Според него условията за бизнес в България не са лоши, особено ако инвеститорите могат да си осигурят работна ръка. Но заради липсата на квалифицирани кадри и заради намесата на държавата в политиката по доходите – например чрез увеличаването на минималната работна заплата, нещата не изглеждат много добре. Новите държавни разпоредби за честването и сливането на официалните празници пък пречат на производствения цикъл, споделя Ролман.
Предизвикателство пред бизнеса му е свиването на потреблението на без това неголемия български вътрешен пазар. "Страната от година на година става все по-малко атрактивна. Фактът, че редица германски производители и доставчици на авточасти, електроника и услуги изцяло изнасят произведената в България продукция в Германия и на други пазари се дължи най-вече на все още ниските заплати в българските предприятия", допълва Ролман.
Коментари