Срещу страната ни в момента се водят две дела на големи корпорации, заради нереализирани печалби. Делата са на обща стойност от 1,4 млрд. лв. Става дума за компанията EVN, която ни съди за нереализирана печалба от 16% и от Румен Гайтански - Вълка, за това, че е спряна концесията за сметосъбиране в София. Това стана ясно по време на представянето на анализ, изготвен от икономисти, посветен на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и последиците от него, предаде БГНЕС.
Анализът сочи, че с въвеждането на ТПТИ ще се даде възможност на всички външни инвеститори в страната ни да ни съдят за това, че не са реализирали печалбите си или има законови пречки, които пречат на работата й, твърдят от "Солидарна България" - организацията, представила доклада.
Самото арбиотражно споразумение (ISDS) е лансирано като средство за увеличаване на икономическия ръст и повече работни места, но практически има обратен ефект и за това вече има примери по целия свят, коментира Иво Христов, който е участвал в изготвянето на анализа. ISDS, по думите му, поражда феномена - богати държави с бедни граждани, защото принципите, на които се подчинява то правят богатите още по-богати, а бедните - по-бедни. Либерализацията води до поляризация на богатствата, каза Христов.
Според него един от основните проблеми, ако бъде приет ISDS, ще възникне около Арбитражното право, което ще позволява чрез нова система инвеститорите, които не са доволни от условията в дадена държава (при смяна на законодателството, например) да завеждат дела срещу нея. Този механизъм се прилага от големи корпорации и не предвижда апелативна санкция, т.е. когато делото бъде спечелено, шансовете за обжалване стават почти невъзможни. Освен това се създават и две писти за подобни дела, като приоритетът се отдава на външните инвеститори, които ще могат да водят дела по съкратена процедура, а местните инвеститори ще трябва да спазват по-бавните процедури, които съществуват в държавата.
Христов посочи, че след като държавите-членки на ЕС са се възпротивили на предложенията, Европейският съюз е потърсил вариант за изменение на споразумението, но то е твърде козметично и не променя почти нищо в ISDS. “Стига се дотам търговското право да измества правата на гражданите”, коментира той. В същото време пък договорите за свободна търговия не решават едни от основните проблеми, които идват с глобализацията като офшорните зони, например.
Икономистът Ваня Григорова посочи какви са ефектите от търговското споразумение върху безработицата. Първо в представянето на ТПТИ не е правен анализ за безработицата, тъй като чисто теоретично се смята, че безработните от един сектор ще преминат безпроблемно в друг сектор, т.е. ще има “пълна заетост”. В същото време става ясно, че производителността на труда се увеличава, но заплатите на работниците - не, защото печалбата отива единствено при собственика.
Наблюдава и социален, и трудов дъмпинг. Примери за това могат да бъдат видени в САЩ, Мексико и страните от Латинска Америка, където са обещавани повече работни места, но истината е, че се затварят предприятия, масово не се спазват правата на работниците, които трябва да работят при влошаващи се условия, а безработицата като цяло се увеличава многократно.
Срещу това споразумение се обявиха и синдикатите от КНСБ и КТ “Подкрепа”, които в отворено писмо твърдят, че настояват правителството да се противопостави на споразумения, които включват ISDS клауза, да няма регулаторно сътрудничество, а правата на работниците да не бъдат третирани като “нетарифни пречки”. От КНСБ също призовават страната ни да не подписва споразумението с Канада, ако не бъде включен в него отделен раздел за трудовите права и задължения, клаузи за по-добра защита на националната икономика, премахване на клаузите за уреждане на спорове между корпорации и държава и др.
Срещу трансатлрантическото партньорство за търговия и инвестиции от КТ “Подкрепа”, КНСБ подкрепят протест-шествие, който ще се проведе утре (10 октомври) от 17.00 ч.
Коментари