Растеж над очакваното и добре развиващ се пазар на труда, но и задълбочаваща се дефлация - това са основните тенденции в българската икономика през първото тримесечие според анализ на Бъларската банка за развитие.
Брутният вътрешен продукт се е увеличил с 3% на годишна база, като стойността надхвърли предварително прогнозираната. Принос за ръста на икономиката има както вътрешното търсене, така и външното търсене, като все повече се повишава значението на вътрешното търсене (потребление и инвестиции) за икономическия ръст на страната.
Наблюдава се забавяне едновременно на реалния ръст на износа и на вноса на стоки и услуги, но забавянето при вноса е по-голямо, което предопределя и подобряването на стойността на нетния износ спрямо първото тримесечие на 2015 г.
Всички икономически сектори с изключение на строителството регистрират растеж на своята БДС, като в промишлеността годишният реален ръст е в размер на 5,3%
Оптимистични са и данните за развитието на пазара на труда. Нивото на безработица през първото тримесечие на 2016 г. е 8,7%, което е с 2 пп по-ниско спрямо стойността на показателя през същия период на предходната години. Заетостта в страната продължава да се увеличава. Според данните от Наблюдението на работната сила броят на заетите се повишава с с 0,7% на годишна база, а коефициентът на заетост вече е около равнищата, наблюдавани през 2009 г.
Ускорява се годишният ръст на средната работна заплата в страната, като все по-голямо значение за нейната динамика има повишеното търсене на труд, включително със специфични квалификации, което не може да бъде посрещнато от съответстващо му по образование и квалификация предлагане на работна сила.
През първите три месеца на 2016 г. обаче дефлацията в България отново се задълбочава. До голяма степен новото понижаване на общия ценови индекс в страната се дължи на динамиката на международните цени на петрола. Все пак, динамиката на цените на горивата през следващите месеци показват, че може да се очаква постепенно завръщане на месечната инфлация към нулевото равнище, а до края на годината тя да регистрира и положителни стойности.
Банковата система в страната се запазва стабилна, с висока ликвидност, рентабилност и капиталова адекватност. Към края на март активите на банковата система са на стойност от 87,1 млрд.лв.
Най-съществена промяна в структурата на активите на търговските банки е намалението на паричните средства в централни банки с над 1,8 млрд. лв. спрямо края на 2015 г., което се свързва със стремежа им да да намалят „свръхрезерва“ си по сметка в централната банка. Една част от паричните средства са трансформирани във финансови активи на разположение за продажба и по-конкретно в дългови ценни книжа, а друга част от намалението на паричните средства се свързва с намаление на привлечените средства – най-вече намаление на краткосрочни депозити от чужбина.
Кредитът за фирми и домакинства намалява, което се дължи изцяло на намалението на „лошите“ кредити и на овърдрафта, докато стойността на редовните кредити е почти без изменение. Делът на необслужваните кредити с просрочие над 90 дни намалява и към края на март той е 14,8% от всички кредити (без тези за банки), което е близко до дела на необслужваните кредити от края на 2011 г.
Коментари