Със сигурност в България може да се разработят инвестиционни възможности с помощта на Плана „Юнкер”. Това заяви еврокомисарят и заместник-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева пред БНТ.
Като проблем Георгиева посочи невъзможността на малките предприемачи да фалират и да започнат отначало. Тя даде за пример САЩ, където има специални възможности за фалирали веднъж предприемачи. У нас фалитът е срам – може това да се промени със закон, да се сложи срок от години, в които фалирал предприемач да не може да се занимава с бизнес, поясни Георгиева.
Според Георгиева ние трябва да залагаме на експортни производства, а в тази насока може да се обърне сериозно внимание на земеделието и по-точно на биоземеделието. Еврокомисарят посочи, че на обяснителната среща за плана „Юнкер” в България в средата на април тази година станало ясно, че ние сме най-напред по отношение на плана в региона. На тази среща обаче се оказа, че българският бизнес въобще не е разбрал, че трябва да кандидатства с частни, а не с публични проекти, за да получи помощ по плана „Юнкер”.
За България евробюджетът добавя 4% към БВП, каза еврокомисарят. За следващите седем години чакаме 32 млрд. лева да влязат в българската икономика, поясни Георгиева. Когато си започнах мандата, сърцето ми сви, защото 4 млрд. лева можеха да отидат за други страни заради спрени програми у нас. Сега сме в топ 3 по усвояемост, подчерта Георгиева. За новия програмен период – 2014-2020 година, всички програми вървят, увери еврокомисарят. И даде за пример село Чавдар, където европарите се използвали както трябва. Ще отида да го видя, обеща Георгиева.
Трябва да има опростояване на процедурите за европрограмите. Можем да пипнем европарите – вижте метрото в София, почти няма парк в големите български градове, който да не е направен с пари от Европа. Ако имате съмнения за корупция, сигнализирайте, подкани Георгиева.
Гърция и ЕС
По темата „Гърция” до октомври-ноември Брюксел трябва да види как ще изглежда приватизационния фонд на Гърция. За пет години той е събрал 5 млрд. евро от продажба на държавни активи, а трябва да са десет пъти повече, каза Георгиева. Според различни анализатори точно този аспект от спасителния план за 86 млрд. евро за южните ни съседи е крайно проблематичен.
Добре че 80% от гърците казаха, че не искат да излязат от еврозоната. Това доведе до обединение на политически врагове в Гърция, за да могат да работят за спасението на страната, коментира Георгиева и припомни, че за България това е много важно заради близостта ни с Гърция и заради факта, че Гърция е в топ 5 на външнотърговските ни партньори.
По отношение на бюджета на ЕС Кристалина Георгиева каза просто – повече пари за по-ясни приоритети. Тя даде пример за „Еразъм +” и за даването на средства за борба с миграционния натиск. Вторият аспект на промяна на европейския бюджет е бюджетът да бъде катализатор на инвестиции, а не да се дават грантове независимо от резултата. Повече резултати, повече пари, подчерта тя.
Коментари