След излизането на Великобритания от Европейския съюз блокът ще загуби 12-15 млрд. евро от портфейла си, което ще наложи икономии в програмите. Това заяви еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер по време на дискусия „Бюджет за бъдещето на Европа“.
Той очерта плановете за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода от 2020 до 2025 г. и припомни, че освен за една година, Брюксел приема и дългосрочни 5-годишни стратегии. По думите му, в момента пред „джобните“ на европейската общност стоят две основни предизвикателства и това са Brexit и новите отговорности, свързани с мигрантската криза и защитата на границите.
Еврокомисарят изтъкна, че за да има налице ефективен план, трябва да има и ясна визия за бъдещето на Европа, включително и приемането на нови страни членки в ЕС, като Сърбия например. Той се застъпи за изграждането на обща правна рамка за финансиране за целия блок.
Както припомни Йотингер, Брюксел разполага с около 150 млрд. евро, които трябва да бъдат разпределени в консенсус. По думите му, приоритет остава селското стопанство, където правилата трябва да бъдат опростени в стремежа към политика на сближаване. Точно тази политика цели и изравняване на стандарта в европейските държави.
„Можем да цитираме данните, според които брутният вътрешен продукт на глава от населението в ЕС възлиза на 30 000 евро, но за отделните страни тази цифра варира. Така например, в Люксембург е 90 000 евро, в Германия – 42 000, а в България – 6 500 евро. Факт е, БВП на страната ви нарасна през последните години, но все още е твърде нисък. Наша задача трябва да бъде сближаването и по този показател, но не, така че стойностите на Люксембург да паднат. Напротив, българският БВП на глава от населението трябва да нарасне осезаемо през следващите години, около 10-15 000 евро. В противен случай, това неравенство ще унищожи солидарността в ЕС. Затова кохезионните фондове са толкова важни. София инвестира 1% от своя БВП в ЕС, но тази инвестиция и се връща със стойността на 5-6%. За всяко вложено 1 евро, България получава 5-6“, обясни експертът.
Той посочи, че основен стълб на бюджетната политика на Брюксел ще бъдат научните изследвания и програмата „Хоризонт 2020“.
„В момента отделяме 2% от БВП на ЕС за научни изследвания и развойна дейност. Трябва да харчим поне по 3% по тези цели. От България също ще искаме повече. Тук за наука се дават само 0,3 на сто от БВП. София трябва да намери механизми, чрез които държавният сектор и частният бизнес ръка за ръка да подпомагат науката и ще отделят поне по 2% от своя БВП. Много е важно да се подпомагат образователните институции, които да подготвят квалифицирани кадри – инженери, адвокати и т.н.", заяви още Йотингер.
В същото време се работи и по земеделска стратегия, начело с ресорния еврокомисар Фил Хоган, която ще бъде оповестена през декември. Очаква се в нея да бъдат заложени и някои ограничения, доколкото такива са възможни и не биха нанесли щети, в резултат от очакваното намалено финансиране след 2020 г. Акцент ще бъде улесняването и модернизирането на селскостопанските програми.
Гюнтер Йотингер оцени напредъка на България през последните 10 години след влизането в ЕС като положителен, но каза, че са необходими още много реформи за влизане в еврозоната.
„България се промени много, за да влезе в съюза, но претърпя реформи и след това. Те трябва да бъдат постоянен и дългосрочен процес за всички страни членки. За София най-важна е борбата с корупцията и осигуряването на конкурентоспособност“, каза той.
Коментари