В средата на 2017 г. икономическият растеж в България продължава да надхвърля 3% на годишна основа. Безработицата спада, заетостта расте, като основните показатели на пазара на труда доближават стойностите от 2007 г.
През последните няколко тримесечия се отчита ускоряване на ръста на заплатите, като за периода от началото на 2015 г. до март 2017 г. България отчита втори най-висок темп на нарастване на разходите за труд в ЕС (18.7%). Тази тенденция отразява вече видимите дефицити в разшириващите се бизнес сектори. Общият разполагаем доход на домакинствата нараства и това се отразява във все по-осезаем ръст на потреблението през последната година. Това пишат в редовния си годишен обзор експертите от Industry Watch.
Лихвите по кредитите са спаднали с около 2 процентни пункта само за последните 12 месеца, а през последните месеци темповете на увеличение на новото банково кредитиране се ускоряват.
Инвестиции
През 2016 г. инвестициите в икономиката, измерени през брутното образуване на основен капитал, отбелязват реален спад от 4% спрямо 2015 г. В периода 2009-2011 г. инвестициите се свиха общо с близо 36%, като едва през 2012 г. започна слабо възстановяване. За целия петгодишен период след 2012 г. инвестициите са нараснали в реално изражение с 4.2%, или средно с около 0.8% годишно. През 2012-2016 г. капиталообразуването е на ниво от около 20.7% от БВП, като за 2016 г. спада до 19.1% от БВП.
В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година , като през 2008 г. тяхната стойност в реално изражение е 2.5 пъти по-висока от тази през 2002 г. Като дял от БВП, делът им се увеличава от 19.1% през 2002 г. (равен на дела през 2016 г.) до 33% през 2008 г.
Вносът на инвестиционни стоки надхвърля върховото ниво от 2008 г. едва в края на 2016 г. в номинално изражение. Въпреки значителното увеличение спрямо кризисните за покупката на инвестиционни стоки 2009-2010 г., възстановяването е относително бавно и отразява сравнително по-ниското ниво на капиталообразуване в икономиката. За последните 5 години вносът на машини и оборудване достига 15 млрд. евро.
Пазар на труда
Възстановяването на пазара на труда се изразява в значително по-малко увеличение на броя на създадените работни места в сравнение с периода до 2008 г. Същевременно, коефициентите на заетост и безработица (дела на заетите и безработните лица в общия брой лица в работната сила) отчитат значителни, съответно, увеличение и спад. Нарастване от 99 хил. заети лица спрямо „дъното“ през 2013 г. допринесе за спад на коефициента на безработица с 4.7 процентни пункта – от 12.9% в края на 2013 г. до 7.2% средногодишно до края на март 2017 г. Тези стойности на безработицата бяха факт през втората половина на 2007 г. Коефициентът на заетост във възрастовата група от 20 до 64 г. се увеличава от 63.1% в началото на 2013 г. до 68.2% през първото тримесечие на 2017 г. Така, въпреки, че заетите лица са с около 300 хил. по-малко от достигнатите върхови нива преди кризата, от гледна точка на работодателите основните параметри на пазара на труда са сходни с тези през 2007 г.
Свитото предлагане на труд в ситуация на икономически растеж и увеличенот търсене от страна на работодателите се отразява в нараства на общите разходи за труд. Реалният ръст на разходите за персонал, след отчитане на инфлацията, нараства видимо след 2013 г. За периода 2004-2006 г., въпреки увеличението на заетостта и номиналните доходи, високата инфлация води до на практика нулева промяна в средните реални разходи за труд. Едва в периода 2007-2008 г., въпреки нарастването на цените, се отчита годишен ръст на възнагражденията съответно с 9.5% и 13.5%. След като средния годишен ръст през 2014-2015 г. беше около 7.1%, от началото на 2016 г. се наблюдава ускоряване на темпа, като към първото тримесечие на 2017 г. вече нарастването достига 10.2% на годишна база.
Кредити
Оживлението, което се наблюдава в икономиката през 2017 г., е стимулирано от ускоряването на кредитната експанзия. Достъпът на бизнеса и домакинствата до заемен финансов ресурс се подобрява чувствително през последните години, видимо както през обема на новоотпуснатите банкови кредити, така и през цената на финансирането. Лихвите в България се понижиха трайно след като бяха достигнали връх през лятото на 2009 г. Спрямо върховите следкризисни стойности лихвите по новите кредити за фирмите в реалния сектор се понижиха с около 8 процентни пункта (пр.п.), докато цената на заемите за домакинствата спадна с над 6 пр.п.
Лихвите, които българските фирми и домакинства плащат по новите банкови кредити в средата на 2017 г., са най-ниските изобщо до момента. След 2009 г. цената на заемното финансиране постоянно се свиваше. По този начин, средната лихва по новите бизнес кредити пада до 3.5% през юни 2017 г. Малко по-висока е цената на жилищните заеми – 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити възлиза на 7.5%. Лихвите постепенно ще започнат да се повишават, вероятно през 2018 г. Имайки предвид изключително ниските равнища, които се наблюдават в момента обаче, кредитите ще останат достъпни за голям кръг потенциални кредитополучатели, както сред фирмите, така и сред домакинствата.
Потребление
Потреблението на домакинствата достига 56.5 млрд. лева (по текущи цени) през последните 12 месеца до март 2017 г. В рамките на този период българските домакинства са потребили стоки и услуги, които са 9 млрд. лева повече спрямо 2008 г., когато потребителският ентусиазъм беше достигнал своя апогей. Склонността към потребление преди и след кризата обаче е различна. Между 2002 и 2008 г. потреблението на българите нараства средно с 3.8 млрд. лева годишно. Само през 2007 г. потреблението на домакинствата расте с 8 млрд. лева под влияние на двуцифрения ръст на заплатите и кредитирането. След кризата потреблението се повишава по-умерено - средно с 1.1 млрд. лева годишно или над три пъти по-бавно спрямо предкризисния период. В този контекст, повишението на потреблението, което се наблюдава през последните години, изглежда скромно на фона на потребителската експанзия в годините преди 2008 г.
Какви са изводите за имотния пазар в България прочетете ТУК.
Коментари