Депутатът от ДПС Делян Пеевски не е декларирал частен интерес при внасянето на медийния си законопроект, съобщи пресцентърът на парламента. Оттам са заявили за в."Сега", че проектът за промени на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен от Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, "не е придружен от други документи".
За да даде становище дали депутатът нарушава правилника, правният отдел на Народното събрание поиска "Сега" да подаде заявление по Закона за достъп до обществена информация. Обяснението е, че юристите не могли да разберат какво точно искат да знаят журналистите.
Според правилника на Народното събрание "при внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем е длъжен да го декларира". Законопроектът на ДПС предвижда онлайн изданията, радиата, телевизиите и информационните агенции да се задължат да декларират действителния си собственик всяка година, както и да се създаде регистър на разпространителите. Най-спорното предложение е всяка медия да е длъжна да разкрива "всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицето, предоставило финансирането".
В случая Пеевски е медиен собственик и предлага промени в медиен закон. Пред БНР Хамид Хамид обяви, че колегата му вече бил обявил в декларациите си за конфликт на интереси, че е собственик на медии, а освен това законът му търсел повече прозрачност, а не лична изгода. В декларациите на депутата фигурира Intrust ООД, която е собственик на дружествата, издаващи "Телеграф" и "Монитор", показа проверка на "Сега".
"В няколко вестника е оповестена личната гледна точка на този господин, Пеевски, който казва: "Внасям закон, който ще спре спекулациите на грантовите медии". Тоест народният представител действа, атакувайки конкуренцията, което не е редно в никоя област на стопанската дейност, но при медиите би било още по-опасно, защото използването на законодателство, за да бъдат решавани конкурентни въпроси в сферата на медиите, може да представлява форма на цензура", заяви адвокат Александър Кашъмов по БНР. Според него всяко създаване на закони по отношение на медиите граничи с опасността да бъде осъществена цензура, забранена от конституцият
Коментари