Въпреки несигурната политическа среда, реалния БВП на България нарасна повече от очакваното през 2016 г. - данните за третото тримесечие сочат ръст от 3.4%.
Както се очакваше, двигатели на растежа бяха нетният експорт и умерено нарастващото потребление в условията на намаляващи лихви по депозитите и растящи заплати. От друга страна, бюджетният излишък (3.4 млрд. евро към октомври) е сигнал за стабилна фискална политика. Това подчертават експертите от Райфайзен Рисърч в свои анализи.
Ефектите от продължаващата политика на ЕЦБ за количествено разхлабване ще продължат да подкрепят ръста на българския БВП и през 2017 г. (прогноза за растеж от 3%). Инвестициите обаче ще останат на ниско ниво поради вътрешнополитическата среда и не на последно място – поради слабия административен капацитет за усвояване на еврофондове, като усвояването и през следващата година се очаква да е под средното ниво в ЕС.
След успешното представяне на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете през 2016 г., банковият сектор се очаква да расте през 2017 г., подкрепен от очаквана умерена инфлация.
Европа: реформите са изтласкани на заден план
Британското „да“ за излизането на страната от ЕС и италианското „не“ на конституционната реформа са показателни за недоверието на големи части от европейското население към европейските институции и към техните собствени национални правителства. Политическите партии, които не виждат себе си във вече непопулярния класически модел залагат на протекционизма и обещания за сигурни работни места, и повишаване на заплатите. В резултат на това, традиционните партии или поне част от тях, се виждат принудени да започнат да се съобразяват с популистките искания дори в своите собствени икономически политики. Държави като Португалия, Италия и Испания обявиха увеличаване на разходите в подкрепа на икономиката, въпреки изискванията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) за рестриктивна бюджетна политика.
Въпреки това, не само на национално ниво, но и на европейско, се наблюдават опити да за противопоставяне на преобладаващия скептицизъм и отказ от реформи. Изоставянето на идеята за санкции срещу нарушения на ПСР, както и търсенето на по-експанзивна фискална политика в цялата еврозона, могат да се разглеждат като сигнал, че някои основни страни от еврозоната може да увеличат държавните си разходи.
Анализаторите очакват ръст на БВП от 1.5% за еврозоната за 2017 г. (2016 г.: 1.6%) и 1.7% за основните страни – Германия (2016 г.: 1.8%), Франция 1.3% (2016 г.: 1.2%), Испания 2.5% (2016 г.: 3.3%) и Италия 0.6% (2016 г.: 0.9%). Преговорите за Brexit изглежда вече оказват сериозно забавяне във Великобритания и прогнозата за 2017 г. за ръст на БВП е намалена на 1.0% (края на 2016: 1.9%).
САЩ в очакване на „Ефекта Тръмп“
В САЩ анализаторите очакват осезаемо ускорен ръст на БВП за 2017 г. в размер на 2.4% (очакван ръст от 1.6% за 2016 г.). И макар тази прогноза да не отчита ефектите от възможни законодателни промени от правителството на Тръмп, вече са налице доказателства за положителен ефект в настоящата прогноза.
Установяването на курса на САЩ в посока на изключително експанзивна фискална политика със силен ръст на бюджетните дефицити доведе до нови динамики на различните пазари. Една от първите стъпки на Доналд Тръмп като президент на САЩ най-вероятно ще включва програма за радикално намаляване на данъчните ставки на компаниите и физическите лица. Обявените инфраструктурни планове също бяха бързо приети от капиталовите пазари. Предвид повишените цени на стоките и електроенергията, очакванията за ръст на инфлацията се засилват. В същото време дългосрочните лихви на капиталовите пазари се повишиха рязко след избора на Тръмп за президент. В САЩ, доходността се е повишила с 90 базисни пункта, в Германия – с 55 базисни пункта, а в някои развиващи се пазари и с над 100 базисни пункта. По този начин кривата на възвращаемостта става все по-стръмна. Подобна тенденция ще е характерна за цялата 2017 г.
Лихвите в САЩ също нарастват, макар и не толкова бързо, в сравнение с предходни периоди. От изборите насам, разминаванията между очакванията на пазара и насоките на централната банка относно основните лихвени нива са все по-голяма рядкост. Колкото по-бързо се стабилизират лихвените нива, толкова по-слаб ще е дългосрочният ръст на доходността. Същото важи и за дългосрочното развитие на европейския пазар на облигации.
Коментари