По-строго оценяване на финансовите възможности на желаещите за теглят ипотечен кредит и завишаване на критериите за оценка на имотите, които ще служат като обезпечение на заема, предвижда проект на напълно нов Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители, който бе одобрен от Министерския съвет на редовното му заседание в сряда.
С него се въвеждат евроизисквания, които трябва да направят пазара на ипотечни кредити у нас по-прозрачен, по-ефикасен и по-конкурентен пазар и в същото време да са по-защитени потребителите, кредиторите и кредитните посредници.
Регламентирани са кредитите, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, и заемите, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот. Законът ще се прилага и спрямо договорите за кредит, предназначени за ремонт, в случаите, когато те са обезпечени с ипотека.
От банките ще се иска да дават по-детайлна информация за кредита преди отпускането му, включително и да дават съвети на желаещите да теглят такива заеми. При рекламирането на ипотечни кредити пък не трябва да има текстове с дребни шрифтове. Когато с потребителя са уточнени всички подробности по договора за кредитирането, той ще има право да получи проект на контракта, с който да се запознае на спокойствие и да реши дали иска в крайна сметка да го подпише.
Предвиден е срок от "не по-малко от седем дни, през който потребителят да има достатъчно време да сравни предложенията, да оцени последиците от тях и да вземе информирано решение“. Със законопроекта се предлага този срок да бъде въведен като "срок за размисъл“ преди подписването на договор за кредит. Той ще започва да тече от момента на предоставяне на потребителя на проект на договор за кредит, което ще се счита за отправяне на обвързващо предложение от страна на кредитора.
Преди отправянето на обвързващо предложение обаче кредиторът следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, която вече ще се прави при по-строги изисквания. Банките ще трябва да вземат предвид всички фактори, които биха могли да повлияят на възможността на потребителят да плаща заема си през договорения период. Целта е банките да правят по-отговорни оценки на финансовите възможности на клиенти си и да предотвратяват случаите на свръхзадлъжнялост сред кредитополучателите.
Със законопроекта се повишават и изискванията за извършването на оценка на недвижимите имоти, които се залагат за получаването на кредита или се купуват със заема и стават обезпечение за погасяването му. Имотните оценки за ипотека ще се правят от сертифицирани независими оценители и кредиторите трябва да гарантират, че дейността по извършването на оценка на недвижимите имоти е отделена от процеса по отпускане на кредити. Информацията за направените оценки трябва да се записва и съхранява на траен носител.
Въвеждат се подробни правила за изчисляване на годишния процент на разходите по кредита (ГПР), съобразени със специфичните особености на ипотечните кредити. Определени са компетентните органи, които трябва да осигурят прилагането на регламентираните изисквания към кредиторите и кредитните посредници.
Договорите за кредити за недвижими имоти на потребители трябва да съдържат задължителни реквизити като информация за приложимия лихвен процент, с изрично посочване дали е фиксиран или променлив или комбинация от двата, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. В договора за кредит трябва задължително да се съдържа предупреждение за последиците и за разходи, дължими от потребителя при просрочени плащания. С предложените промени се цели както по-нататъшно стандартизиране на договорите, така и по-голяма яснота за задълженията на потребителите, което ще допринесе за вземането на обосновани решения от тяхна страна.
Предвижда се при определяне на променливия лихвен процент по кредитите фиксираната надбавка да не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит. Подробно са разписани правилата за формиране на референтния лихвен процент, като се предвижда при сключването на договора за кредит в него ясно да са разписани индексите и индикаторите, включени в референтния лихвен процент, тяхното съотношение и начин на изчисление, както и всички фактори и условия, обуславящи промени в референтния лихвен процент.
Ограничава се възможността за предлагане или сключване на договор за кредит в пакет с други отделни финансови продукти или услуги, когато договорът за кредит не се предлага на потребителя отделно. В случаите, когато като условие за получаване на кредита кредиторът изисква от потребителя да сключи договор за застраховка, кредиторът е длъжен да приема освен застрахователните полици на застрахователя, с който той работи, и полиците на застрахователи по смисъла на Кодекса за застраховането, с които той не работи, но които осигуряват равностойно покритие.
Въвежда се изискване когато кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на вноските, трябва да установи характера на затрудненията и, когато е подходящо, да предприеме мерки за възстановяване на плащанията или за преструктуриране на задълженията по кредита. Предвижда се, че при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава само върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Запазва се нормативно установеният максимален размер на обезщетението за забава – то не може да надвишава размера на законната лихва.
Коментари