Макар неравенството между половете в професионалната среда да започва да намалява, битката все още не е спечелена изцяло.
Повече от 67,8% от жените у нас на възраст между 20 и 64 години работят. Безработни са 4,4 на сто. Средната заплата на жените в България обаче е с 13,6% по-ниска от тази на мъжете.
В началото на трудовата си кариера жените и мъжете тръгват с почти еднакви стартови заплати – тези на жените са с 6,9% по-ниски от тези при мъжете. С нарастването на възрастта обаче – в периода, в който жената обикновено излиза в майчинство и се грижи за децата, тази разлика нараства до 20%, посочи Виолета Иванова от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ пред bTV.
В нископлатените отрасли жените получават между 652 и 829 лв., а мъжете – между 781 и 938 лв. Разликата е около 16,5 на сто.
Във високоплатените отрасли обаче заетостта на жените пада драстично – дамите са не повече от 40%. Разликата в заплащането пък скача до близо 30%.
„Много зависи от длъжностите, на които са назначени лицата, и от големината на компанията”, разясни Росица Стелиянова от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
„За мен основният проблем е в това, че във високоплатените отрасли доминират мъжете, а в нископлатените доминират жените. Там работната заплата е между 600 и 800 лв.”, коментира Виолета Иванова от КНСБ.
Сениха Рюстем от Асоциацията на жените предприемачи в България отбеляза, че представянето в професионалната сфера и бизнеса много зависи от индивидуалните качество и възможности на съответните хора.
Мъжете на ръководни позиции у нас са почти 96 449, докато жените са 65 483.
„Когато работодателят инвестира в една ръководна позиция с по-висока заплата, той гледа качествата на самия човек – неговата квалификация и с какво ще даде добавена стойност за фирмата”, заяви Стелиянова.
„Законодателството предвижда т. нар. позитивни мерки за насърчаване на балансираното представяне на половете”, изтъкна и Сениха Рюстем.
Виолета Иванова от КНСБ подчерта, че ръководните позиции, които заемат жените, са на средно ниво. „Когато говорим за висши позиции на ръководството, там жените представляват 27%, или те не могат да участват във вземането на корпоративни решения, в промяната на политиката”, заяви тя.
Според Сениха Рюстем все още има стереотипи по отношение на представянето на жените на лидерски позиции.
Бизнесът иска по-кратко майчинство, което според Росица Стелиянова е от полза и за самите жени. „България е с най-дългосрочното платено майчинство, а в този 2-годишен период жената губи трудови навици и не участва в индексирането на заплатата в този период”, аргументира се тя.
„Аз съм категорична, че КНСБ няма да се съгласи в промяна на размера на майчинството. Трудовото законодателство е много гъвкаво и позволява и сега на майките да се върнат по-рано на работа”, каза Виолета Иванова. Според нея фокусът трябва да е насочен към политики за съвместяване на трудовия и семейния живот.
Коментари