Все повече българи живеят в бедност. В края на 2016 г. в лишения са били над 1,6 млн. души у нас, съобщиха от НСИ.
Почти всеки четвърти българин през миналата година е живял с доходи под 308 лева на месец. Линията на бедност е намаляла от 325 лв. именно на 308 лв. Броят на хората живеещи в лишения нараства с 53 хиляди души за година достигайки близо 23% от населението на България.
Още по-притеснително е, че расте броят на бедните, които всъщност работят - те са около 12% от всички живеещи в лишения.
По-голямата част от работещите бедни са мъже - над 13 на сто, а жените в бедност, които работят са близо 10%.
Нивото на образованост оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Близо 2/3 от работещите бедни са с начално или без образование. Колкото по-високо е образователното равнище, толкова делът на бедните сред работещите намалява. Делът на работещите бедни с висше образование е 5,4%.
През 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 77.1%, а най-нисък - сред лицата от българската етническа група - 15.7%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.1%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29.0%, при 28.1% работещи бедни от ромската етническа група и 27.9% сред българската етническа група.
Оценката в зависимост от домакинството показва, че най-много живеещи в бедност са самотните хора над 65 години, както и домакинствата с три и повече деца.
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (56.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (54.1%). Успоредно с това 2.8% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.4% - цветен телевизор, 9.0% - автоматична пералня, а 34.5% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% се ограничават при отоплението на жилището си.
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.4%, Пазарджик - 28.2%, и Варна - 26.6%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол - 14.4%, Силистра - 14.9%, и Благоевград - 15.7%.
Коментари