Ще наблюдаваме допълнително намаляване на лихвите по депозитите през цялата следваща година. Това заяви по време на конференцията „Банките и бизнесът“ Калин Христов, подуправител на Българска народна банка (БНБ) и ръководител на управление „Емисионно“.
Христов направи оценка на факторите, влияещи върху банковата система у нас, като отчете макроикономическите влияния от еврозоната и политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за количествени улеснения, която, по думите му, е довела до въвеждане на отрицателни лихвени проценти по депозитите. Говорейки за еврозоната, Калин Христов посочи, че се смята, че количествените улеснения увеличават търсенето на кредит. "Това не е вярно", каза обаче той. "Масираните количествени увеличения и ниските лихвени проценти не водят до нарастване на разходите за кредит", заяви Христов. По думите му това води преструктуриране на балансите от страна на компаниите, но не до търсене на нов кредит.
Подуправителят на централната банка коментира, че факторите от еврозоната оказват влияние и на българската банкова система. Според него банките трябва да осъзнаят, че промените, които настъпват не са структурни, а циклични, като коментира, че възстановяването на еврозоната е слабо и неустойчиво – нещо, което създава определени рискове за банковите системи.
Лихви по кредити и банкови печалби
В средата на година икономистите от Института за икономически изследвания при БАН коментираха, че банките печелят от понижението на лихвите по депозитите, като така намаляват разходите си. Същевременно се увеличават приходите от такси и комисионни в банковия сектор, което е фактор за регистрирания положителен финансов резултат от повечето банки в страната, коментираха експертите от БАН, отбелязвайки, че спадът на лихвите по депозитите се задържа и не води до съответстваща динамика на лихвите по кредитите.
"Спадът по лихвите по депозитите не е изчерпан и ще продължи до края на следващата година", каза и главният икономист на "УниКредит Булганк" Кристофор Павлов. В България спредовете между лихвите по кредитите и по депозитите са доста по-големи от тези на Запад, което е добре за банковата система, посочи Павлова.
Според Калин Христов ефектът от понижението на лихвите по депозитите ще се изчерпи и след 2016 г. банките трябва да вземат под внимание и други фактори за увеличаване на печалбите си. Подуправителят на БНБ коментира, че през 2015 г. наблюдаваме увеличение на печалбата на банките, но според него тя ще бъде орязана в края на годината заради вноските във Фонда за гарантиране на влоговете и Фонда за преструктуриране на банковите активи.
Същевременно по думите на подуправителя на БНБ ефектът на спад на лихвите по депозитите ще доведе до частично намаление на лихвените проценти по кредитите. Калин Христов изказа и мнението, че при тези ниски нива на кредит, които се наблюдават у нас, вероятно е добре банките да отказват отпускането на заеми от гледна точка на финансовата стабилност. Според него кредитните институции могат да се подлъжат от ниската цена на кредита и да не вземат предвид факта, че тя е повлияна от външни фактори и циклични, а не структурни промени. На база на анализите на БНБ това, което се вижда е засилване на търсенето на кредит от корпоративния сектор - повече краткострочни от дългосрочни, и домакинствата – повече потребителски, а не ипотечни, обясни още Калин Христов.
Коментирайки цикличните фактори, влияещи върху банковата система, Кристофор Павлов заяви, че според него освен тях има и структурни причини. "Ще има много години, в които ще живеем в среда на ниски лихви", каза още той.
Кредитът за резиденти ще се ускори до 1,4% през 2016 г., заяви още икономистът от "УниКредит". Според анализа, който той представи, печалбата на банките ще остане голяма и през следващата година, но възръщаемостта на капитала ще продължи да бъде по-ниска от цената на капитала. По думите му качеството на предоставените кредити продължава да бъде основно притеснение. "Може да се окаже, че има банки, в които нивата на съществуващите буфери не е достатъчно", коментира той. Нивото на необслужени кредити има вероятност да се задържи под 10% през 2016 г., посочи също Павлов.
Консолидация в банковия сектор
Според Кристофор Павлов друга слабост на нашата банкова система са малките банки. "Секторът ще спечели, ако се намали броя на малките банки, които не са в състояние да печелят от икономия на мащаба", коментира той.
"Банковото посредничество исторически търси по-голяма ефективност - процес, който се наблюдава стотици години. За да се осигури ефективността на този бизнес се търси консолидация", заяви от своя страна председателят на управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петър Андронов, допълвайки, че в световен план банките намаляват като брой. Той все пак обърна внимание, че това окрупняване е положително до един момент, след като вече големите банки стават проблеми за стопанството, визирайки максимата "твърде голям, за да падне" ("too big to fail").
Автор: Петя Бързилска
Коментари