Финансовата грамотност на българите е изключително ниска. Около тази констатация се обединиха участниците в медийната дискусия по повод стартирането на кампанията "Взимай кредити разумно".
Според експертите, които цитираха различни изследвания, задлъжнялостта на българите, процентът на просрочени задължения и чувството за дългова обремененост у нас са значителни. В дискусията взеха участие представители на нефинансови кредитни институции, бизнеса, потребителски организации и финансови експерти.
"Взимай кредити разумно" е международна обществена кампания, която цели да повиши осведомеността на крайния потребител за взимането на кредити, да подобри прозрачността на сектора на кредитиране, да насърчи отговорното кредитиране и фа подпомогне трайното намаляване на нелоялни практики. Кампанията е инициатива на международната организация Microfinance Centre и се провежда за първи път в България. Партньор от Българска страна е SIS Credit. Официалното стартиране на "Взимай кредити разумно" е 1 октомври.
В едномесечния период, в който ще се проведе кампанията, ще се предприемат различни маркетингови инициативи за осведомяване на клиенти и потенциални такива в сектора на кредитирането. Подготвени са плакати, флайъри, инициативи в социалните медии и представяне в градове в страната, като SIS Credit разчитат на собствената си клонова мрежа за организиране на кампанията.
Целим да достигнем 150 хиляди наши клиенти, като 1500 служители са ангажирани да работят по кампанията, заяви Кинга Дабровска, мениджър-проекти, отдел финанси на Microfinance Centre. Тя обясни, че кампанията прави опит да се фокусира върху въпросите, характерни за региона на Европа и Централна Азия. По думите й проблемът с финансовата грамотност не е характерен само България, а е типичен за Европа. "Как да вземем кредит разумно?" е важен въпрос, защото много страни в нашия регион имат или са имали проблем със свръхзадлъжнялостта“, заяви Дабровска. Тя посочи, че има два основни аспекта, които могат да променят това – кредитори, които кредитират отговорно, както и клиенти, които осъзнават какво значи да вземеш кредит. Все пак тя обърна внимание, че няколко недобросъвестни играчи на пазара могат да променят в негативна посока ситуацията.
По време на дискусията бяха дадени фрапиращи примери за свръхзадлъжнялост. Един от тях включваше семейство пенсионери, единият от които работи, с общ доход от малко над 2000 лв. Семейството обаче е натрупало значително дългово бреме. Двамата имат 23 взети кредити, като вноските на месец достигат 3700 лв. Когато разходите на едно домакинство надвишат приходите, тогава се прибягва до теглене на нови кредити и се влиза в един омагьосан кръг, обясни изпълнителният директор на SIS Пламен Йончев.
По думите на Дабровска има няколко фактора за свръхзадлъжнялост, сред които дали законовата рамка защитава както клиентите, така и кредитните институции и наличието на добре работещ кредитен регистър. Тя обясни още, че фактори са присъствието на агресивни и нелоялни играчи на пазара и икономическата ситуация в държавата. Говорейки конкретно за Източна Европа и Балканите, Дабровска посочи, че най-честата предпоставка за свръхзадлъжялост е загубата на доход и настъпили здравословни проблеми.
Участниците в дискусията се обединиха и около наличието на нелоялни практики на българския пазар на бързи кредити и призоваха клиентите да се осведомяват предварително за условията на договора. Йовчев посочи, че е нужно клиентите да изискват проект на договора и да научат предварително какви са конкретните такси и комисионни, както и наказателни такси при просрочие. Последните могат да надвишат в пъти взетия кредит, обясни той, давайки пример с човек, взел кредит за 2500 лв, но след просрочие на една вноска му се е наложило да погасява задължение от 10 000 лв.
По въпроса кой кредит е „умен“ и кой не, Кинга Дабровска поясни, че заемите с цел инвестиране, като ремонт на дома или образование за децата, са „умни“. За разлика от тях обаче кредитите за консуматорски цели не са, посочи Дабровска, давайки пример с взимането на заем за почивка.
Хората идват при нас много късно; обикновено след действията на съдия-изпълнител. Това посочи Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциацията "Активни потребители". Той заяви, че дори и хората да са финансови грамотни, пак биха могли да изпаднат в капани, заради наличието на нелоялни практики. Според него трябва да се засили контрола и регулацията в сектора, за да се намали неотговорното кредитиране, а хората да бъдат осведомени са последствията от безконтролното взимане на заеми.
Дабровска изброи петте въпроса, на които трябва да си отговори всеки един потенциален клиент преди да вземе кредит:
Какъв кредит мога да си позволя?
Колко точно ще плащам всеки месец?
Разбирам ли договора, който подписвам?
Какво да правя, ако не съм доволен от договора?
Как да контролирам дълга, за да не ме контролира той?
Коментари