Ниски печалби, почти никаква възвръщаемост, задлъжнялост - с това се характеризира финансовото състояние на държавните предприятия в България, към които продължават да текат растящи субсидии от държавния бюджет. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) по темата.
Разгледани са 158 дружества, за които Министерство на финансите е публикувало отчети през последните три години - 2013, 2014, 2015 г. Фокусът е върху три фактора, даващи представа за финансовото здраве - нетната печалба на предприятията след данъци, годишната възвръщаемост върху техните активи и размерът и динамиката на тяхното ниво на задлъжнялост, изразено чрез съотношението на задълженията към собствения капитал.
Даните показват, че като цяло финансовото състояние на държавните предприятия се влошава през 2014 и 2015 г. спрямо базисната 2013-та година. Броят на губещите предприятия значително нараства до 72 през 2014 г. и въпреки че леко спада до 62 през 2015 г., остава над нивото от 55 през 2013-та. Общият финансов резултат сериозно се влошава от 493 млн. лв. нетна печалба през 2013 г. до 266 млн. лв. загуба през 2014 г. През 2015 г. ситуацията се подобрява и отново е отчетена нетна печалба, но този път от само 85 млн. лв. Задълженията на предприятията растат през всяка една от разгледаните години и през 2014 г. темпото на натрупване на дългове дори изпреварва ръста на БВП.
Медианната възвръщаемост на активите е много ниска. През всяка една от разгледаните години тя дори не доближава 1%, което означава, че една голяма част от държавните предприятия на практика не отчитат никаква възвръщаемост. За сравнение, в частния сектор препоръчителната възвръщаемост, която едно предприятие трябва да достигне, за да се счита за добра инвестиция, е около 5%.
Нивото на задлъжнялост като цяло е паднало през периода, но в определени ключови сектори като здравеопазване и енергетика се покачва. Тревожно е, че медианното съотношение на дълг към собствен капитал за предприятията с годишни приходи над 100 млн. лв. е шест пъти по-високо от медианното за всички предприятия. Това ясно показва, че най-големите и важни предприятия са и най-задлъжнелите.
10-те държавни предприятия с най-високи приходи имат значително по-лош финансов резултат от средния. Средната им печалба е по-ниска от тази за всички държавни компании през всяка една от разгледаните години. Същото се отнася и за възвръщаемостта на техните активи. През 2014 и 2015 г. медианната възвръщаемост на активите им дори е отрицателна.
Пет от тези предприятия са били на загуба през 2015 г., докато през 2013 г. губещите са само три. Задлъжнялостта на тези предприятия също сериозно се влошава. Тяхното медианно съотношение на дълг към собствен капитал стремглаво се покачва от 0,83 през 2013 г. на 1,33 през 2015 г., което представлява ръст от над 60%.
Забелязва се, че напоследък някои предприятия подобряват своето финансово състояние „на хартия“ благодарение на чисто счетоводни трикове. Например, нивото на задлъжнялост на БДЖ-Пътнически превози сериозно спада през 2015 г. благодарение на чисто счетоводни записи. Към 31.12.2015 г. стойността на собствения капитал на дружеството е с над 90% по-висока в сравнение с година по-рано. Това обаче се дължи основно на преоценка на определени дълготрайни материални активи, а не на погасяване на дългове.
Интересното е, че въпреки падащите печалби и ниската възвръщаемост, субсидиите и трансферите от държавния бюджет към тези компании продължават да растат, дори в условията на хроничен бюджетен дефицит. Въпреки това през последните години процесът на приватизация е не само замразен, но дори поема в обратната посока – ре-национализират се приватизирани дружества, а други се добавят към забранителния списък за приватизация. Крайно време е държавната политика по отношение на публичните предприятия да бъде преосмислена и да се пристъпи към изчистване на забранителния списък и приватизация на повечето държавни компании, смятат анализаторите от ИПИ.
Коментари