Една от 27-те банки у нас през 2015 година системно е нарушавала Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Това става ясно от годишния отчет за миналата година на Българската народна банка (БНБ).
От Централната банка не посочват името на кредитната институция, като се уточнява, че е наложена „надзорна мярка с ясно очертани конкретни действия спрямо нея“. По закон при неизпълнения на задълженията по ЗМИП БНБ има право да отнеме издадения лиценз на банката по своя инициатива или по предложение на министъра на финансите.
БНБ е извършила самостоятелно проверки в 9 кредитни институции, се казва в отчета за 2015 г. Констатирани са общо 33 нарушения, „свързани главно с пропуски в съставени документи, и прилагането на разширени мерки за комплексна проверка“. Нарушенията не са предизвикали „сериозни надзорни опасения“, уточняват от БНБ, като добавят, че все пак са направени редица препоръки към банките, като е била информирана и Специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“ (САД ФР) на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), следвайки определения ред по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Централната банка отбелязва, че положително влияние е оказала подписаната през август миналата година инструкция за взаимодействие между БНБ и ДАНС, като са продължителни съвместните проверки с дирекция „Финансово разузнаване“.
Приетите в средата на годината на ниво Европейски съюз 2 акта за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари и финансиране на тероризма наложиха участие на БНБ в междуведомствени групи за въвеждане на Директива (ЕС) 2015/849 в националното законодателство и за разработване на методика за национална оценка на риска. Периодичният анализ на правната структура и финансовото състояние на акционерите на банки осигури непрекъснатост и последователност при наблюдението в широк времеви обхват, заявяват от Централната банка.
И още флуктоации
През миналата година 10 банки са били обект на надзорно въздействие. За две от тях е установено, че са формирали големи експозиции към групи свързани клиенти. При тях размерът на експозициите е надвишавал максимално допустимото съотношение за такива експозиции спрямо собствения капитал на банка, във връзка с което по реда на Закона за кредитните институции е разпоредено отстраняване на нарушенията в определен срок. БНБ отново не уточнява при кои кредитните институции са установени нарушенията, както и какви са наложените срокове за отстраняването им.
Спрямо други две банки също са били приложени надзорни мерки по чл. 103, ал. 2 от ЗКИ – нарушаване на изискванията за доверителност, за преустановяване на нарушения на приложимата надзорна регулаторна рамка и отстраняване на слабости в дейността, констатирани при проведени в банките инспекции на място и в рамките на цялостния процес на надзорен преглед.
Поради докладван капиталов недостиг една банка получи забрана за извършване на лихвени плащания по споразумения за предоставяне на заемен капитал, включен в капитала ѝ, се казва още в доклада на БНБ. Били са отправени препоръки за отстраняване на слабости в процеса на вътрешен анализ за адекватността на капитала, констатирани в рамките на надзорна инспекция на място в банката. Препоръчано е също така да бъде доразвита вътрешната нормативна рамка и да се осигури надеждна методология за оценка на необходимия капитал и за избор на подход за определянето му по отделните видове риск и тяхното агрегиране.
Централната банка дава и информация за предприетите мерки за подобряване на банковия надзор у нас. На 5 октомври 2015 г. УС на БНБ приема „План за реформиране и развитие на банковия надзор“, който описва приоритетните дейности и сроковете за тяхното изпълнение през 2015 г. и 2016 г. Реформирането и развитието на банковия надзор имат за цел да приведат надзорните практики в България във възможно най-пълно съответствие с актуалния международен стандарт, пишат от БНБ. Планът е резултат от близо едногодишен процес, който включваше главно два етапа: вътрешен анализ и оценка на процедурите и практиките на управление „Банков надзор“ и независима външна оценка на ефективността на банковия надзор в България, изготвена от екип на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.
Считано от 1 ноември 2015 г. е извършена реорганизация на управление „Банков надзор“. Една от основните промени бе създаването на нова дирекция „Дистанционен надзор“ в рамките на управлението. Така тази важна фаза от надзорната дейност се отдели от инспекциите на място, които продължават да се извършват от дирекция „Инспекции“, уточняват още от БНБ.
Коментари