Отскоро банките са въвели нови такси - обработка на запор и обслужване на запор, чрез които не само не се предоставят реални услуги, но на практика те налагат такса за част от правосъдна дейност. Това заяви адв. Валентина Иванова, зам.-председател на Българския финансов форум, пред БГНЕС.
"Преди дни се запознах с писмото на адвокат Станислава Виткова, адресирано до МС, до председателя на правната комисия в НС и до омбудсмана на Република България, в което тя реагира на това, че почти всички банки са въвели в тарифите тези две нови такси", разказа адв. Валентина Иванова. Първата е еднократна за обработка на запор от 15,20 и 30 лв. и месечна - за обслужване на запор от 8-10 лв. С тях банките излизат от понятието трето лице, което има задължения и получават неочаквани за тях права и приходи. Виткова се обръща към институциите и по повод гласувания на първо четене законопроект за промяна в закона за платежните услуги и платежните системи. Според нея там трябва да залегне принципа на изчерпателност на видовете такси, които банките имат право да събират.
Според адв. Валентина Иванова банките се опитват по един или друг начин не просто да си набавят допълнителна печалба. Няма вече никакво ограничение пред тях, подкрепяни от банковото лоби сред депутатите, смята тя.
На практика около две трети от таксите им не представляват такси за реални услуги, подчерта адвокатът. Нека например някой от банкерите да ми обясни какво означава такса „дебитен оборот", която плащаме от няколко години насам. Тя се удържа месечно от клиента, когато през сметката си извършвате плащания, отделно от таксата, която се взема за всеки превод на средства. Няма услуга тук. А какво означава таксата за поддръжка на сметката? Каква е тази поддръжка, какво й поддържат след като това се прави през софтуера? Когато е въведен софтуера в банката той е бил заплатен, оттам нататък имаме годишна такса и се предполага, че разходът на банката е компенсиран. Откъде накъде следва да се плаща и всеки месец такса поддръжка, пита Валентина Иванова.
Коментари