Пенсионната реформа се превърна в истинска ябълка на раздора в края на миналата година. Тогава, само за седмица, ГЕРБ успя да прокара в парламента текст, според който ще се даде възможност на започващите за пръв път работа през 2015 година и на родените след 31 декември, 1959 година да избират къде да се осигуряват - изцяло в НОИ или и в задължителен пенсионен фонд. В Държавен вестник законът беше обнародван, като се оказа, че "редът и начинът за избор на осигуряване се определят с акт на Министерския съвет".
За всичко около самата реформа, за работата на пенсионните фондове, за отношението им към промените, за очакванията - разговаряме със заместник-изпълнителния директор на ПОД "Алианц България" г-н Владислав Русев.
В България има регистрани девет работещи пенсионноосигурителни дружества, предстои да заработи и десето (бел. ред. – пенсионноосигурително дружество "Утре"). Всяко от тях има право да управлява по два вида основни пенсионни фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване – професионални и универсални. Съществуват и доброволни пенсионни фондове, които са отделна категория. Всички регистрирани пенсионни дружества у нас управляват по поне един пенсионен фонд от трите вида – универсален, професионален и доброволен.
Съществуват и още два по-специфични вида пенсионни фондове. Става въпрос за доброволни фондове по професионални схеми. Такива фондове са регистрирали „Алианц България” и „ДСК Родина”.
Бихте ли посочили кои са основните предимства на осигуряването в унивесален пенсионен фонд спрямо това в НОИ?
Предимството да се осигуряваме в универсален пенсионен фонд е, че освен стажът и осигурителният доход, който формираме в НОИ, формираме и допълнителни средства в пенсионния фонд. С други думи ние събираме средства за собствената си пенсия.
Пенсионните фондове не бива да се разглеждат като 100% алтернатива на НОИ. ПОД „Алианц България” не застъпва тезата, че хората трябва да се осигуряват само в универсален фонд – това не е здрава теза. Не можем да се откажем от солидарния обществен стълб на държавното осигуряване, защото то има за цел да плаща пенсиите на нашите родители, на нашите баби и дядовци. Затова не е възможно да спрем осигуровките към НОИ.
Възможно ли е да пенсионните фондове да не могат да изплащат втора пенсия заради следните три причини – сривове на пазарите поради икономически кризи, лоши инвестиции и дълголетие на клиентите? Каква е Вашата прогноза?
Смятам, че не е възможно да се стигне до този черен сценарий. Първо, ние вече преживяхме една от най-тежките икономически кризи от поне 100 години насам – тази през 2008-2009 година. И въпреки тази криза, доходността в частните пенсионни фондове е положителна – ефектът ѝ е преодолян. Запазени са натрупванията при спестяванията на хората. Средната доходност на българските универсални пенсионни фондове откакто съществуват е около 5,6% годишно. В това число влиза и 2008 година, когато средната доходност беше минус 20-тина процента.
По отношение на ПОД „Алианц България” ситуацията е следната – в доброволния фонд номиналната доходност за миналата година е 6,92%, в професионалния фонд е 6,01%, а в универсалния фонд – 5,55%.
Бихте ли оборили твърдението, че задължителното частно пенсионно осигуряване всъщност е лишаване от по-висока пенсия, която иначе би дошла изцяло от държавата?
В задължителните универсални пенсионни фондове постъпва част от опредената вноска за пенсия, която е 5%. Тези пет процента влизат в индивидуална партида на всеки един клиент на съответния фонд и там се трупат средства за съответния клиент. Ако тези пет процента отиват в НОИ, те няма да се събират в индивидуална сметка, а просто държавното осигуряване ще събира повече пари, за да плаща сегашните пенсии.
Освен това трябва да сме наясно, че пенсията не се плаща от държавата. Идеята е пенсията да се плаща от осигурителните вноски. В тези вноски участват работодателят, работникът и по закон държавата участва също – с 12% от осигурителните доходи през годината. 12-те процента са лептата на държавата към всеки един неин гражданин. Държавата не плаща пенсии от себе си, от данъците, а от осигурителните вноски.
Какви са видовете такси, които вземат пенсионните фондове? Какъв е размерът им във фондовете, които управлява ПОД Алианц България?
Специално в доброволните фондове, които обаче пенсионната реформа не обхваща, съществува т.нар. встъпителна такса. На българския пазар тя варира между 4 и 5 лева.
В универсалните фондове такава такса няма. Там има удържане на такса от всяка вноска, както и т.нар. такса за управление, която е 1% от активите годишно. Първата такса – върху вноската, се взема еднократно, само върху съответната вноска. Оттам насетне тази вноска се облага само с такса за управление. В идеалния случай вноска постъпва всеки месец.
На практика във всички универсални фондове в България таксата върху вноската е 5%, плюс инвестиционната такса т.е. тази за управление, която е 1%. По-същественото е, че тези такси са единственият източник за издръжка на пенсионноосигурителното дружество, което управлява съответния фонд. Давам груб пример – разглеждаме банка, в която си откривате депозит и банката ви дава за него 3 или 4% лихва годишно. С парите от депозита банката отпуска кредити, но на по-висока лихва – да речем 10%. Разликата между лихвата по кредита и лихвата по депозита е печалбата на банката, маржът ѝ. При пенсионните фондове обаче не е така – ако реализираме доходност от 10% при инвестиции, ние я даваме на клиента и нямаме никакъв марж, който да задържаме. Затова за пенсионото дружество остават само таксата за управление и таксата върху вноската. Размерът на тези такси се докладва на клиента – процедурата е изцяло прозрачна. Срещу тези такси пенсионното дружество всяка година праща извлечение до клиента, поддържаме електронни досиета, информационни системи, т.е. тези такси покриват разходите ни, например за международни стандарти за сигурност на информация. Такъв стандарт за ПОД „Алианц България” е ISO27001, по който се сертифицирахме преди две години.
Вярно ли е, че при 5% такса върху всяка вноска, се получава следното положение – внасяме номинално 100 лева, от които само 95 се инвестират, тъй като пет процента т.е. 5 лева отиват за такса. Приемаме, че един дял в пенсионен фонд струва 1 лев. Купуваме си 95 дяла, всеки по 1 лев и в края на годината, при 5,55% доходност да речем, всеки наш дял струва 1,055 лева (1 лев е 100 стотинки). 95 x 1,055 = 100,225 лева номинално? Какво става, ако доходността слезе под ниво, което всъщност носи печалба? И какво става, ако добавим годишната инфлация?
Да, този пример е коректен. Таксата върху вноската обаче се взема само веднъж, а доходността, която тя ще носи, е за 20, 30, 40 години напред – толкова трае осигуряването. С други думи сметката от примера е вярна за първата година, но от следващата година нататък вноската е изчистена от таксата. Ако погледнем доходността в универсалния фонд на ПОД „Алианц България”, от 2002 година до настоящия момент тя е 77,46% т.е. една вноска от 10 лева през 2002 година, върху която са удържани 50 стотинки т.е. 5%, сега вече е приблизително 17,70 лева.
Поправете ме ако бъркам, но през 2010 година се оказа, че професионалните пенсионни фондове могат да плащат втора пенсия от 30-40 лева месечно на работещи при тежки условия. Впоследствие НОИ пое това плащане, като за целта индивидуалните партиди се прехвърлиха в държавното осигуряване, но то плаща десетократно по-високи обезщетения – 300-400 лева. Опасявате ли се, че при срив на пазарите като през 2008-9 година може да се стигне до такова положение и с универсалните фондове? Какво ще стане, недай Боже, при такъв сценарий?
Да, при някои хора се получаваше втора пенсия от 30-40 лева месечно. При други обаче се получаваха два пъти по-високи пенсии, отколкото НОИ би им отпуснало.
Изрично уточнявам, че въпросът с професионалните пенсионни фондове трябва да се отдели от този с универсалните пенсионни фондове. С професионалните фондове има много сериозни проблеми, които са свързани със законодателството и в синдикатите, ако щете. Преди пенсионната реформа (бел. ред. – по времето на кабинета Костов) в т.нар. професионални пенсионни фондове, втора категория труд се пенсионираше три години по-рано, отколкото всички останали хора, а първа категория труд – осем години по-рано. Тогава пенсионната възраст за трета категория труд беше 60 години за мъжете и 55 години за жените. Това означава, че по онова време работещите втора категория труд мъже можеха да се пенсионират на 57 години. Беше изчислено, че професионалните фондове трябва да плащат срочна пенсия за тези три години по-ранно пенсиониране. Впоследствие обаче започна да се увеличава възрастта за пенсиониране при трета категория, която сега е 63 години и осем месеца за мъжете. Възрастта за ранно пенсиониране обаче т.е. на втора категория труд не се увеличава – умишлено или не, по-скоро умишлено. С други думи тя си остава 57 години. Така професионалните фондове трябваше да плащат пенсии не за три години, както беше предвидено и изчислено с вноската от пенсионната реформа, а за шест години и няколко месеца. Тази диспропорция продължава и сега.
Отраслите, които получават пенсия от професионалните фондове, са по-особени – например миньорският. Там не се плащат заплати, а ако се плащат, не им се внасят осигуровките, разсрочват се осигуровки. Общо взето понякога НОИ, с политически решения, преглъща тези пари, прежалва ги и признава стажа на тези хора. Само че, когато няма реално платени осигуровки, нищо не е постъпило в професионалните фондове за тези хора. Получава се „вие имате да вземате от работодателя, ние ще ви ги броим тези пари, че сте ги взели, но хората не са ги взели”. По времето, когато в Бобов дол караха хората да гласуват по евроизборите (бел. ред. – за БСП), разрочиха 100 или 200 млн. лева неплатени осигуровки на г-н Ковачки, не си спомням точно. Дължат се стотици милиони левове, които не се внасят, в един момент държавата най-вероятно ги прежалва и ги събира и НОИ си ги плаща от резервния бюджет – това е проблемът. При хора, които са осигурявани редовно и на реалния им доход, сметките за пенсия излизат и цифрите са близки до тези, които се вземат от НОИ, дори при уговорката, че се плаща за по-дълъг период от предвиденото.
Отделно синдикатите са много чувствителни на тема ранно пенсиониране за минния отрасъл. За първа категория труд се придобива право на пенсия при десет години стаж. Това, от финансова гледна точка, е не просто щедро, ами свърх щедро. Няма как с такъв стаж, каквото и да работиш, да си купиш толкова ранна пенсия.
През 2012 година имаше предложение от пенсионните фондове парите на тези техни клиенти, които не доживеят до пенсия, да бъдат прехвърляни към общ резервен фонд, от който да се плащат по-високи пенсии на живеещите по-дълго от разчетите на фондовете. Това не беше ли един вид признание, че всъщност личните партиди не са толкова лични?
Тук има неразбиране. Не става дума за хора, които са починали по време на осигуряването. Когато човек не е започнал да получава пенсия и почине, парите се изплащат на неговите наследници. Единственото ограничение е в кръга на наследниците – съпруга или наследници по права линия до втора степен. Това означава деца, внуци, баби, дядовци, родители.
В случая с общия резервен фонд става въпрос за пожизнена пенсия и принципът е следният – пожизнените пенсии се изчисляват, след като всички средства от осигуровките се събират на едно място. Става въпрос от момента на отпускане на пенсията, като това не е задължително само пенсионно дружество – може да е застрахователно дружество. Този, който плаща пожизнена пенсия, поема ангажимента да го прави, докато получателят е жив. Статистически един човек живее по-дълго, друг – по-кратко. Ако някой клиент почине след като спестените му пари са свършили, дружеството му плаща пенсия от т.нар. пенсионен резерв – от периода, в който са му свършили парите до момента, в който почине. Ако обаче клиентът почине преди да свършат спестените му пари, оставащите средства отиват в този пенсионен резерв. С други думи институцията, която плаща пенсиите, не печели от това, че някой е починал по-рано, защото парите му отиват за тези, които живеят по-дълго.
Предложението да го има този пенсионен резерв не беше на пенсионните фондове, а на Комисията по финансов надзор (КФН) и то не е неразумно. Човек може да каже, че иска да има гарантиран период за получаване на пожизнена пенсия. Например някой заявява десет години, почива на петата и пенсията за следващите пет отива при наследниците му. Друга опция е да има гарантиран брой пенсии, които да се плащат на наследниците му след смъртта му. Тези опции се калкулират като допълнителен риск. Това са възможности за избор, които все още законът не ги позволява, но те са в полза на клиента, а не в негова вреда.
Точно преди Коледа в агенция ПИК се появи информация, че такса обслужване от страна на пенсионните фондове (0,8%) е отменена още през 2006 година, но въпреки това се взема. Каква е Вашата информация по въпроса?
Имаше такава такса „обслужване”, но тя не е била за сметка на клиентите, а за сметка на дружествата. Таксата никога не е удържана от клиентите – нито преди да бъде отменена, нито след това. В момента няма такава удръжка.
В парламента вече е внесено предложение за поправки в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми. Според него съответният пенсионен фонд „събира и анализира всяка относима информация”, която помага за кредитното качество на управляваните активи, като „не се доверява единствено и механично на кредитни рейтинги”. Бихте ли дали пример за „относима информация” извън ползването на кредитни рейтинги?
Това отново е предложение на КФН. Ние не му се противопоставяме. Какво се има предвид – 2008 година, когато фалира Lehman Brothers, банката до последно беше оценявана от кредитните агенции с най-високия възможен рейтинг – AAA. Тогава се разклати доверието в големите кредитни агенции. В тази връзка сега се вменява задължение на пенсионните фондове да не се доверяват механично единствено и само на рейтингите на кредитните агенции. Ние ги приемаме за информация, но никога не сме им се доверявали механично.
Допълнителният вид информация представлява аналитични данни за състоянието на емитента, в който иска да инвестира съответният пенсионен фонд. Например всички инвестиционни банки, които работят с наши инвестиционни посредници, ни дават такива аналитични материали. Отделно ПОД „Алианц България” има възможност да използва огромното инвестиционно звено на „Алианц” и така получаваме допълнителна информация за различни отрасли, компании, инструменти и т.н. Това е информация извън кредитните рейтинги.
Коментари