Симон Фасдал оглавява отдела за търговия на книжа с фиксирана доходност към Saxo Bank. Той има 17 години опит на пазара и търговията с ценни книжа, като досега е оглавявал екипите на няколко скандинавски банки, в една от които като директор на търговия с ценни книжа в най-голямата ипотечна банка в Дания.
Фокусът в неговата кариера е върху всеки аспект от финансовите пазари. Това включва пазари на ценни книжа, форекс, валутни пазари, суапове, разработка на търговски операции и услуги по управление на активи, както и търгуване със собствен капитал в голям мащаб с относителна стойност.
Симон Фасдал има магистратура по специалност Финанси и инвестиции в Copenhagen Business School и е завършил допълнителни курсове по Напреднали търговски стратегии, Моделиране и Риск анализ и ценообразуване при лихвени проценти. Пред Expert.bg г-н Фасдал говори за прогнозите си като специалист относно пазара на петрола, както и за финансовите пазари.
Г-н Фасдал, имате ли наблюдение над българския пазар на горива, как поевтиняването се отразява на България? Каква е "здравословната цена" за българския пазар?
Признавам, че не съм експерт по отношение на българския пазар. Ясно е, че основният фактор е производството в Бургас и рафинерията на „Лукойл”. Ако погледнем българската икономика през призмата на по-евтиния петрол в световен мащаб, мисля че ниската цена на черното злато носи позитивен ефект за България.
Считам, че позитивните фактори за европейската икономика са налице – по-ниска стойност на еврото, ЕЦБ пусна в действие печатницата за пари и ще изкупува ценни книжа до средата на 2016 година – всеки месец по 60 млрд. евро. Тези фактори ще носят положителен ефект и за българската икономика.
Възможно е обаче да има някои фактори относно добива на петрол и производството на горива от „Лукойл”, за които не знам. Това би променило донякъде картината, но като цяло съм убеден, че българската икономика ще извлече изгода от по-евтиния петрол. Както България, така и всички икономики в ЕС са нетни вносители на петрол и затова ниската цена е хубава новина за тях.
Според мен в срок от четири или пет тримесечия ще видим въздействието на по-ниската цена на петрола върху икономиката в глобален мащаб. Естествено, по-евтиния петрол води до по-нисък приток на пари за страните от ОПЕК. Там пример е ОАЕ – емирствата добре са диверсифицирали икономиката си. Саудитска Арабия също може да го направи, още повече че там имаше смяна на монарха.
Защо петролът поевтинява, докога ще поевтинява и докъде?
За по малко от шест месеца станахме свидетели на значително поевтиняване – от над 100 долара за барел при лекия суров петрол, след като през последните четири-пет години нивото беше средно над 100 долара за барел, до 50-60 долара сега. Изглежда вече можем да говорим за стабилизиране на това ниво. А колко по-надолу може да отиде цената – зависи от два фактора. Първо, дали ще продължи свиването на световната икономика през тази година. Да кажем, че ще има по-скромни числа от САЩ, Европа, Азия, макар че това не е моята прогноза. И второ – все още има доста голям излишък по отношение на производството.
Основната ми прогноза за 2015 година е стабилност – на ниво от 50-60 долара за барел. И причината за това е, че все още има по-скъп добив – на „Брент” в Северно море, от Норвегия, шистов петрол от Канада, от САЩ. Относно шистовия газ мисля, че положението е същото, каквото и с шистовия петрол.
Би могло да станем свидетели и на цена от 40 долара за барел на лекия суров петрол, но 50-55 долара за лекия суров петрол е оптимално. И дотук всъщност има доста голямо поевтиняване, ако погледнем данните от последните пет години.
Очаквате ли ново поевтиняване на петрола в краткосрочен аспект? Какво ще се случи с глобалната икономика ако цената на лекия суров петрол падне до 20-тина долара за барел, каквато прогноза направи Citigroup?
Сценарият на Citigroup е доста смел. Налице е сериозно количество доставки, тук намаление засега няма. Мисля, че Саудитска Арабия и ОАЕ, които са двигателят на ОПЕК, търсят „естествена цена” на черното злато. И причината е, че те почнаха да губят пазарен дял от страни като Венецуела, Мексико, дори Норвегия, заради много високата цена в последните години, преди 2015-та. Саудитска Арабия и ОАЕ могат да издържат дълго време на ниво от 50, дори 40 долара на барел, защото имат огромни резерви, а и цената на добива им е много ниска. Затова и те ще се опитат да парират свръхпроизводството от други играчи на пазара, извън арабските държави.
Всъщност един от най-уязвимите в момента сектори е този на добива на шистов петрол. И причината е в разходите по добива. Затова и част от проектите, свързани с добив на шистов петрол, няма да бъдат развивани към момента.
По отношение на „Брент”-а, който сега се търгува малко под 60 долара за барел, считам, че едва ли през тази година ще прескочи 70 долара за барел.
Как се вписва руският петрол в глобалната картина?
Сега руският петрол и руската икономика са уязвими. И причината е точно в поевтиняването на петрола и природния газ в глобален мащаб. Все пак и при руския петрол можем да говорим до известна степен за стабилизиране. Но като цяло, петролът има огромен ефект върху Русия и тук не говорим само за домашното производство. Проблемът е, че в момента руската икономика няма растеж. Прогнозите за тази година сочат свиване от 4%. Налице е и висока инфлация, а като добавим и санкциите от ЕС и САЩ, нещата не са розови.
Все пак добър знак за руската икономика е, че публичният дълг на Русия е много нисък. В дългосрочен аспект натиск върху рублата би бил проблем, но засега има стабилизиране при рублата.
Кризата в Украйна, тежката ситуация в Сирия – какъв ще е ефектът им върху пазара на петрола и върху големите икономики – САЩ, ЕС, Русия, Китай? Кой печели и кой губи?
Разбира се, че такива кризи като изброените във въпроса би трябвало да имат геополитически ефект. Но всъщност аз самият съм правил проучвания какво се случва с цената на петрола при такива кризи – при това като започнем още от Кубинската криза през 1962 година и минем през Иран, Първата война в Персийския залив, инвазията на Джордж Буш-младши в Ирак, войните в Либия, в Сирия. И всеки път, сред рязък скок в цената, се наблюдава и рязък спад. Може да се каже, че бариерата е 100 долара. Когато цената отиде над тази граница, пазарът веднага се наводнява с петрол – предлагането се увеличава. И основната причина е в добива на шистовия петрол – разходите там намаляват, макар все още да са по-високи от тези на конвенционалния петрол. В началото на този век добивът на шистов петрол беше между 3-4 млн. барела на ден, сега вече е 8 млн. барела и то само за американския добив. Стигне ли петролът 100 долара за барел, веднага се почва разработка на нови полета – например в Мексико и Норвегия. Това е и един вид спирачка за прекомерното поскъпване на петрола.
Все пак не очаквам да има ръст на добива на шистов петрол. Сега пазарът е във фаза на стабилизация и разходите за добив на шистов петрол са по-високи, отколкото е изгодно при сегашната цена. А ако се стигне до поевтиняване от 40 долара на барел за лекия суров петрол, съвсем не можем да очакваме бум в производството на шистов петрол.
Очаквате ли паритет между долара и еврото? Ако това се случи, какъв ще е ефектът върху икономиката на ЕС?
Всъщност вярвам, че сме на прага на това да видим съотношение едно към едно на еврото и долара. Може би дори доларът ще стане по-скъп от еврото, защото можем да видим как работи печатането на пари в Европа. Всички очакваха квантитативната програма на ЕЦБ, но е друго да видиш процеса в действие и ефектът върху пазара е забележителен. Затова и има два пътя на развитие – еврото да продължи да поевтинява, защото, не забравяйте – ЕЦБ купува държавни ценни книжа на стойност 60 млрд. евро всеки месец и ще го прави поне до средата на 2016 година, а може би и по-нататък. И доходността ще пада, както и лихвите – те отиват близо до нула, а защо не и под нулата. Всъщност виждаме изчерпване на държавни ценни книжа заради тези толкова ниски лихви – облигациите просто не са предвидени с такава доходност.
Заради огромното изкупуване на държавни ценни книжа, инвеститорите вече ще се обърнат към корпоративните книжа. Затова не мисля, че сме видели последния пик точно на корпоративните облигации – програмата по изкупуване на ЕЦБ им се отразява крайно благоприятно. А движението на еврото подсказва японски сценарий по отношение на долара. Всъщност мисията на ЕЦБ е да свали еврото под долара, но след това може да има и бърз обрат и отново еврото да е по-скъпата валута. Може да стане дори в края на тази година, но само ако икономически нещата се подобряват по-бързо от очакваното, особено за еврозоната.
Само златото ли ще е алтернатива за пострадалите от ниската цена на петрола инвеститори или ще има интерес и към други инструменти?
Мисля, че златото ще бъде леко пренебрегвано. Ако погледнем други метали и стоки, чийто добив и производство зависи от петрола, ще видим, че и тяхната цена пада. Не мисля, че някой в момента има план да използва златото като инструмент на пазар в какъвто и да е контекст.
След ипотечната криза в САЩ, мислите ли че регулаторите си взеха поука? Кой беше виновен за тази криза и може ли да кажем, че вече има достатъчно добре изградени бариери, за да не бъде позволено на алчността – на банките, на инвеститорите, да доведе до нова катастрофа?
Спрямо 2007-2008 година промяната по отношение на регулацията е огромна. Затова и считам, че този размер на риска, който поемаха банките тогава (бел. ред. – обема на инструментите с висок риск), сега не е постижим – за която и да е банка. Сега е съвсем различен начинът, по който се инвестира, по който се поема риск на пазара. Това е и основната спирачка пред нова криза. Факт е, че по този начин може би е много по-трудно за една банка да еволюира, да печели много. Факт е и, че за самата криза в САЩ важеше следното – тогава бариерата, пред която се изправяше всеки, решил да има дом, къща, беше изключително ниска.
Сега пазарът тряба да внимава къде и кога би започнал да се формира следващ балон. Това го правим и в Saxo Bank. Следва да се внимава дали американските ценни книжа са действително подкрепени, дали оценката им е реална. Същото се отнася и до Европа – в някой момент тези въпроси ще важат и за Стария континент. Нека не забравяме – през 2007-2008 година имаше различни видове книжа, който бяха рейтинговани с оценка AA или дори с AAA, а всъщност бяха боклук. Затова вярвам, че някои от регулаторните правила и рамките, които бяха създадени след 2007-2008 година, ще предотвратят големи фалити на банки. Разбира се, не казвам, че никога няма да има волатилност – ще има. Ще има и сривове на фондовите борси, дори на стоковите, защото това е естествен процент. Но засега считам, че и фондовите, и стоковите пазари ще вървят в положителна посока. Не вярвам, че ще има балон през следващите две и повече години. Силно лекарство срещу балоните е поведението на големите централни банки – Федералният резерв, ЕЦБ, Bank of Japan, наливат ликвидност на пазарите. Но когато нещата се нормализират, когато инфлацията пак стане фактор, ще има опасност от преоценка на един или друг вид ценни книжа. Защото сега е нормално да имаш лихва от 2,5-3% за определени облигации, но при нулева инфлация. Когато инфлацията тръгне нагоре, такава лихва не може да предполага устойчиво развитие.
Интервю на Ивайло Ачев
Коментари