Пенсионната реформа се превърна в истинска ябълка на раздора в края на миналата година. Тогава, само за седмица, ГЕРБ успя да прокара в парламента текст, според който ще се даде възможност на започващите за пръв път работа през 2015 година и на родените след 31 декември, 1959 година да избират къде да се осигуряват - изцяло в НОИ или и в задължителен пенсионен фонд. В Държавен вестник законът беше обнародван, като се оказа, че "редът и начинът за избор на осигуряване се определят с акт на Министерския съвет".
За всичко около самата реформа, за работата на пенсионните фондове, за отношението им към промените, за очакванията - разговаряме с изпълнителния директор на ПОК "ДСК Родина" г-н Николай Марев.
Първо и накратко – кои са видовете пенсионни фондове в България и към коя категория спада ПОК "ДСК Родина"?
В България има два вида пенсионни фондове, всеки в две разновидности:
Задължителни допълнителни – УПФ (универсален пенсионен фонд), за лицата родени след 31.12.1959 г. и ППФ (професионален пенсионен фонд) за работещите 1-ва и 2-ра категория труд. В УПФ вноските са 5%, като се делят в съотношение 2,2% за сметка на осигуреното лице и 2,8% за сметка на работодателя. В ППФ вноските са 12% за работещи при 1-ва категория труд и 7% за работещи при 2-ра категория труд и са изцяло за сметка на работодателя.
Доброволни – ДПФ (доброволен пенсионен фонд) с вноски от лицата или вноски от работодател или от друг осигурител и ДПФПС (доброволен пенсионен фонд по професионални схеми) – това са известните в практиката на европейските държави колективни схеми за пенсионно осигуряване на служителите от работодател със или без съучастие на осигурените лица.
Пенсионноосигурителна компания "ДСК Родина" е една от 10-те пенсионни компании на българския пазар, която има лиценз и управлява и четирите вида регламентирани по българското законодателство фондове: универсален, професионален, доброволен и доброволен по професионални схеми. Към 30-ти септември миналата година "ДСК Родина" заема трето място по брой на осигурени лица и натрупани активи. Неин собственик е Банка ДСК, която притежава 99.75% от капитала на ПОК "ДСК Родина" АД.
Бихте ли посочили кои са основните предимства на осигуряването в частен фонд, спрямо това в НОИ?
Пенсионният модел, въведен в България през 2000 година и действащ към момента се основа на взаимното допълване на разходо-покривния и капиталов принцип. Целта на модела е както намаляване на дефицита на НОИ, така и диверсификация на демографския и инвестиционен риск.
В контекста на вашия въпрос, положителните страни от осигуряване в УПФ са:
- Средствата на осигурените лица постъпват по лична сметка, където се натрупват дългосрочно за изплащане на лична пожизнена пенсия;
- Тези средства принадлежат на осигурените лица и се унаследяват в случай на смърт от наследниците по закон на осигуреното лице;
- Средствата в УПФ се инвестират, върху тях се натрупва доходност. За периода от април 2002 година до декември 2013 година, средно геометричната номинална доходност за пенсионния пазар е 5,56%. За периода април 2002 до 30 септември миналата година реалната доходност в УПФ, след приспадането на всички такси и инфлацията, е положителна, в размер 0,46%, т.е. покупателната способност на натрупаните средства е запазена.
- В УПФ е налице пряка зависимост между размера на пенсията и натрупаните в индивидуалната сметка средства. Натрупванията в индивидуалната партида зависят както от дохода на който се осигурява лицето, така и от броя на постъпилите за него вноски.
Възможно ли е пенсионните фондове да не могат да изплащат втора пенсия заради следните три причини – сривове на пазарите поради икономически кризи, лоши инвестиции и дълголетие на клиентите? Каква е Вашата прогноза?
Капиталовите схеми са разчетени за дълъг период, т.e. имат хоризонт, съпоставим с трудовия живот на човека – например период на натрупване от 40 години. Въпреки че може да има сривове на капиталовите пазари, като този през 2008 година (тогава фондовете загубиха средно 20% от стойността си т.е. средната номинална доходност беше минус 20%), резултатите за целия период на функциониране на УПФ - над 12 години - показват положителна реална доходност.
Успоредно с това, пенсионните фондове заделят резерви за минимална доходност в размер на 1% от управляваните активи. Т.е. ако в момента пенсионният пазар има 7,5 млрд. лв. активи в УПФ и ППФ, за тях са заделени 75 млн. лева резерви. Това са средства, които могат да допълнят партидите на лицата, в случай че не е постигната минималната доходност за пазара.
Широката диверсификация на инструментите в инвестиционните портфейли и политиките за управление на инвестиционния риск са насочени към минимизиране ефекта от епизодични спадове на финансовите пазари.
Бихте ли оборили твърдението, че задължителното частно пенсионно осигуряване всъщност е лишаване от по-висока пенсия, която иначе би дошла изцяло от държавата?
Нашите разчети показват, че за 40 години при заплата от 800 лв., която прогнозираме да нараства с 3% средногодишно, при среден осигурителен доход от 680 лв. и средногодишна доходност от 5%, лицата, осигуряващи се в НОИ и УПФ ще получат с 19% по-висока сумарна пенсия, отколкото тези, получаващи такава само от НОИ. Този по-висок сумарен резултат се постига въпреки корекцията на пенсията от НОИ.
Колко е средната годишна номинална доходност, която предлагат пенсионните фондове сега и конкретно Вашите фондове?
За 2014 година официалните данни за доходността още не са публикувани от КФН, затова използваме данни към 30.09.2014, за период от 30.09.2012 до 30.09.2014 на годишна база.
Номиналната доходност на УПФ ДСК Родина е 6,7%, при средноаритметична за пазара 5,59%. В ППФ ДСК Родина номиналната доходност е 7,05% при средноаритметична доходност за пазара 5,9%. Номиналната доходност на ДПФ ДСК Родина е 8,86% при средноаритметична доходност за пазара 7,08%. В ДПФПС ДСК Родина постигнатата номинална доходност е 7,73%. Компанията единствена управлява доброволен фонд по професионални схеми и по тази причина няма други данни за пазара.
Каква е таксата, която взема Вашият универсален фонд, за да стане някой Ваш клиент?
В задължителните фондове няма такса, за да стане лицето наш клиент. (бел. ред. - таксите за универсалните пенсионни фондове са 5% върху всяка вноска еднократно - административна такса и 1% такса за управление)
Вярно ли е, че при 5% административна такса върху вноските, се получава следното положение – внасяме номинално 100 лева, от които само 95 се инвестират, тъй като пет процента т.е. 5 лева отиват за такса. Приемаме, че един дял в пенсионен фонд струва 1 лев. Купуваме си 95 дяла, всеки по 1 лев и в края на годината, при 7% доходност да речем, всеки наш дял струва 1,07 лева (1 лев е 100 стотинки). 95 x 1,07 = 101,65 лева? Какво става, ако доходността слезе под ниво, което всъщност носи печалба? И какво става, ако добавим годишната инфлация?
Примерът е математически верен. Същевременно натрупването в пенсионните фондове следва да се разглежда в дългосрочен хоризонт – 20-40 години. Краткосрочните спадове в доходността се компенсират от последващи периоди на по-висока доходност. Важно е в дългосрочен план реализираната доходност след инфлацията и удържаните такси да е положителна, т.е. да е запазена покупателната стойност на пенсионните натрупвания.
Реалната доходност на пенсионния пазар УПФ за периода от 2002 година до 30.09.2014 година, след отчитане на всички такси и инфлация, е 0,464%. Пенсионните фондове са запазили покупателната стойност на поверените им средства, независимо отсветовната финансова криза през 2008 година и кризата, свързана с финансовите пазари на редица европейски страни в периода 2010 - 2011 година.
Поправете ме ако бъркам, но през 2010 година се оказа, че професионалните пенсионни фондове могат да плащат втора пенсия от 30-40 лева месечно на работещи при тежки условия. Впоследствие НОИ пое това плащане, като за целта индивидуалните партиди се прехвърлиха в държавното осигуряване, но то плаща десетократно по-високи обезщетения – 300-400 лева. Опасявате ли се, че при срив на пазарите като през 2008-9 година може да се стигне до такова положение и с универсалните фондове? Какво ще стане, недай Боже, при такъв сценарий?
Истината за професионалните пенсионни фондове е, че те трябваше да започнат изплащането на срочни пенсии за тригодишен срок за втора категория труд и за осемгодишен срок за първа категория труд, но при изпълнението на едно много важно условие, което днес се забравя. От 2010 година трябваше рязко да се увеличи възрастта за пенсиониране за категорийните работници. За първа категория труд, разликата във възрастта за пенсиониране с трета категория труд трябваше да бъде осем години, а за втора категория труд тази разлика трябваше да бъде три години. Това не се случи. Възприе се друга постановка за плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране на категорийните работници, което доведе до нарастване срока за получаване на категорийни пенсии. Така се стигна до решението да се отложи изплащането на професионални пенсии за по-късно.
През 2012 година имаше предложение от пенсионните фондове парите на тези техни клиенти, които не доживеят до пенсия, да бъдат прехвърляни към общ резервен фонд, от който да се плащат по-високи пенсии на живеещите по-дълго от разчетите на фондовете. Това не беше ли един вид признание, че всъщност личните партиди не са толкова лични?
Понастоящем само партидите на починалите лица, за които няма наследници, влизат в пенсионния резерв на компанията. Във всички останали случаи правото за наследяване е гарантирано.
Точно преди Коледа в агенция ПИК се появи информация, че такса обслужване от страна на пенсионните фондове (0,8%) е отменена още през 2006 година, но въпреки това се взема. Каква е Вашата информация по въпроса?
Всички такси, които фондовете удържат, са посочени в техните правилници и са на база на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
В парламента вече е внесено предложение за поправки в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми. Според него съответният пенсионен фонд „събира и анализира всяка относима информация”, която помага за кредитното качество на управляваните активи, като „не се доверява единствено и механично на кредитни рейтинги”. Бихте ли дали пример за „относима информация” извън ползването на кредитни рейтинги?
В ПОК "ДСК Родина" АД използваме котировките на CDS (инструменти за оценка на вероятността от неплатежоспособност) при вземане на решения при инвестиране на средствата. Предимството на CDS-ите е че имат ежедневни котировки, докато кредитните агенции извършват преглед на кредитните рейтинги не повече от 2-3 пъти годишно.
Интервю на Ивайло Ачев
Коментари