Наскоро мащабна сделка - ДЗИ Животозастраховане ЕАД окончателно придоби 100% от ОББ Метлайф - създаде най-голямата застрахователна група в България. По-малкото дружество вече ще се нарича ОББ Животозастраховане и заедно с ДЗИ Животозастраховане общият му дял на родния пазар ще бъде 21%. Предстоят ли промени за клиентите след сделката, добре запознат ли е българинът със застраховането и защо му е по-важно да опази колата, отколкото живота си - по тези и други теми Expert.bg разговаря с г-н Коста Чолаков, председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на ДЗИ.
Г-н Чолаков, цялостното придобиване на ОББ Метлайф от ДЗИ Животозастраховане вече е факт. Как това ще промени стратегията за развитие на компанията?
Не предстои драстична промяна в стратегията ни. Разбира се, придобивката ще ни подпомогне в още по-успешното развитие на банково-застрахователния канал за дистрибуция на застрахователни продукти. Досега динамично го развивахме със СИБАНК, а след обединението ѝ с ОББ се отвориха много големи възможности в тази посока. Беше въпрос на време да придобием контролния пакет в ОББ Метлайф. От миналата година ние успешно предлагаме общозастрахователни продукти през цялата мрежа на ОББ. С новата придобивка това вече ще се случва и за животозастрахователни продукти, така че клиентите да могат да почувстват по-добро обслужване.
До края на годината се очаква пълното интегриране на новото дружество ОББ Животозастраховане в ДЗИ. Предстоят ли промени за клиентите?
Не, за съществуващите клиенти на дружеството не предстоят никакви промени, техните застрахователни договори остават в сила, условията се запазват същите. Самото прехвърляне на портфейла и пълното интегриране е въпрос на време и на правни действия, защото нашето намерение е след това вливане да остане едно животозастрахователно дружество - ДЗИ Животозастраховане. Става дума за прехвърляне на административни дейности, които няма да повлияят на клиентите.
Преди време споменахте, че компанията ще се стреми да постигне двуцифрен ръст на продажбите и печалбата. Кое ви кара да сте оптимисти за изпълнението на тази амбициозна цел?
Тази цел стои пред нас на ниво цялата група компании на ДЗИ - и общо застраховане, и животозастраховане. Основание за нашия оптимизъм ни дават няколко неща. Първо, икономическата среда е доста благоприятна, има растеж, от който ние като хора във финансовите услуги би трябвало да можем да се възползваме. Второ, 2017 беше добра за застрахователния пазар като цяло. Трето, ние в нашата група не можем да не се възползваме от новите възможности за синергия с дружествата от цялата група на KBC в България. Всичко това би трябвало да спомогне за увеличение на продажбите и по-голяма ефективност.
Да поговорим за сектора като цяло. Невежи ли са българите за застраховането?
Наистина не са добре запознати с него, но по-големият проблем е недоверието. То се е натрупало поради много причини. От една страна, българите са по природа скептично настроени. От друга, не бива да пренебрегваме тежкото наследство от 90-те години, когато нашият сектор беше много проблематичен и потребителите се бяха разочаровали. Но в същото време не трябва да прехвърляме цялата отговорност на хората, и секторът носи такава, особено за събитията от 90-те. Връщането на доверието отнема време и е взаимен процес.
Случвало ли ви се е да се сблъсквате с някакви абсурдни, странни убеждения за застраховането?
Да, сблъсквал съм се от време на време с разни предубедености, стигащи до суеверия. Чувал съм странни неща като възражения от потребители, неща, които само неинформиран човек може да изведе на преден план.
В България автомобилното озастраховането е със значително по-голям дял от животозастраховането. Това донякъде е разбираемо заради задължителния елемент, но пак излиза, че за българина колата е по-важна от живота. Защо е така според Вас?
Моето лично обяснение е, че през последните 25 години българинът се настрои доста консуматорски и поиска да постигне удовлетворение чрез материални блага. Съответно получи порив да защити тях и да пренебрегне други. Ако погледнем назад към 1989 - 90 г., тогава ДЗИ е имало 2 милиона действащи животозастрахователни полици. В онзи момент това е била и една от малкото алтернативи за спестовност, но все пак данните са красноречиви. Тогава е имало висока застрахователна култура. А сега - по-скоро консуматорска настройка. Аз мисля обаче, че тази тенденция започва малко по малко да се обръща.
Консуматорството обаче явно не се отразява толкова върху имуществените застраховки. Покрай последните бедствия пак се заговори колко малко хора у нас застраховат домовете си.
Тук има историческо наслагване, защото преди домовете се застраховаха автоматично, тези застраховки се плащаха през данъците и сега хората нямат навика да се замислят за това. А и все още разчитат, че държавата ще им помогне при някакво бедствие, което не е точно така. Трябва да свикнат, че притежанието на имот освен право е и задължение. И трябва задължително да застраховат жилищата си, защото ако говорим за приоритети - първо е животът, после домът и накрая автомобилът. Надявам се рано или късно най-сетне да се подредят така.
Вече има много застрахователни услуги онлайн. Доколко популярни са те сред българските потребители?
Не са много онлайн услугите, които в момента съществуват на пазара. Те се ограничават до сравняване на цени и оферти, особено се предлага това в сайтовете на застрахователните брокери. В сайтовете на дружествата доста се ползват услугите, свързани с уведомления за щети, плащане на премии, проверка на статус на щети. При нас виждаме всяка година голям ръст на ползването на тези услуги. Пълното онлайн застраховане - да могат да се сключват полици онлайн, все още не е добре развито на нашия пазар.
Очаквате ли появата на нови продукти/застраховки на пазара?
Това, което се появява регулярно, са нови видове отговорности, особено задължителни такива във връзка с различни професии. Доста нашумя темата за киберсигурността, така че там се предлагат нови продукти. Другата голяма област, където можем да очакваме нови продукти, е в здравното застраховане, защото знаем, че в системата там има сериозни проблеми.
Какво според Вас трябва да се направи, за да се повиши информираността на българина за застраховането?
Ние като гилдия участваме в различни инициативи, свързани например с повишаването на финансовата грамотност на учениците. Провеждали сме семинари в училища и според мен дори трябва да се въведе предмет финансова грамотност. Някои продукти станаха доста сложни, важно е младите да се запознават от рано с тях. Също така да има повече информация в медиите, а и ясна държавна политика. Комбинираните усилия между гилдия, медии и държава ще спомогнат за промяна, от която всички ще имаме полза.
Какво Ви се иска да знаят хората за сектора на застраховането?
Секторът се разви доста в последните години, въведоха се европейските норми и законодателства, регулаторната ни рамка е изцяло приобщена към тях и нашият регулатор съблюдава за спазването на правилата. Потребителите могат да бъдат спокойни. Разбира се, аз не мога да поставя на еднаква основа всички компании на пазара, има и такива, които не се справят толкова добре с предизвикателствата и затова хората трябва да внимават с кого работят. Ако не са наясно, могат да се консултират със застрахователните посредници, за да избират по-стабилните финансово компании.
Интервю на Деница Райкова
Коментари