Да замениш безкрайните часове пред компютъра с ежедневие сред красивата ни природа, правейки нещо, което обичаш. Звучи като мечта за много от нас. А фотографът и блогър Иван Миладинов я е осъществил. Пътеписите в сайта му www.ivanmiladinov.com се радват на широка популярност, а страницата му във Facebook е харесана от над 8000 души. За тънкостите на пейзажната, портретната и сватбената фотография, за вдъхновението и интереса на все повече млади българи към снимането - ето какво сподели Иван пред Expert.bg.
Г-н Миладинов, как и защо решихте да се занимавате с фотография? А как се роди идеята за блога ви?
Един ден просто осъзнах, че имам нужда от промяна, исках повече приключения. Да ходя като турист обаче се оказа недостатъчно, затова реших да си купя фотоапарат и да обикалям снимайки. Постепенно започнах да гоня залези и изгреви, ставаше все по-интересно...
Идеята за блога дойде от един приятел. Започнах на шега с един доста наивен стил и така шегите си вървяха близо 3 години, докато в един момент, гледайки статистики с изненада установих, че доста хора четат моите писания, които бяха по-скоро разкази на майтап. Тогава бях изумен, но въпреки това продължих в същия стил. Хората сядат да четат, за да разпуснат, да погледат малко снимки и за да си набележат дестинация за уикенда. Надали някой иска да е прекалено сериозно.
Пейзажната фотография ли Ви е любима?
Снимките на природа буквално промениха живота ми. От един човек, зациклящ пред компютъра, се превърнах в човек, който прекарва 80% от времето си сред природата. Все още се уча да оцелявам сред нея. В началото за мен цялата тази среда беше враждебна, а сега я чувствам като дом. Когато съм на палатка сред природата и с фотоапарат в ръка, животът има съвсем друг смисъл. Всичко стана по-духовно и по-малко материално.
Планината, гората, морският бряг – къде вдъхновението е най-голямо за Вас?
Навсякъде. Бих казал - там, където природата е най-дива. Засега у нас това са дивите резервати в горите на Централен Балкан. Да стоиш във вековна букова гора след пролетен дъжд - само миризмите във въздуха са достатъчни за вдъхновение.
Кои места в България и чужбина са Ви оставили най-ярък спомен?
Местата, които съм посетил в началото, когато започнах да снимам. Тогава откривах горите на Странджа и малките махали в Родопите. Всичко беше толкова ново и необикновено за мен. Завиждам на хората, които тепърва ще открият тези места.
А кои дестинации мечтаете да посетите?
Към момента съм посетил голяма част от България. Разбира се, има и още, но мечтая да снимам зад граница. Полярните области и Хималаите са моя мечта от години.
Занимавате се и с портретна фотография. Как предразполагате моделите си?
Портретната фотография си е малко психология и всеки фотограф, занимаващ се с това, си има някакъв подход. Аз лично установих, че да предразполагам по специален начин хората е грешна стъпка. Напротив, по душа съм общителен и гледам да обръщам нещата на майтап и веселба. Досега не е имало някой, който да не се пречупи.
А каква е формулата за хубавата сватбена фотосесия?
Същата, както при портретната фотография. Важното е да се забавлявате и вие, и хората отсреща и да не се взимате прекалено на сериозно. Ако започнете да изисквате прекалено много от тях, като позиране и т.н., на тях бързо им писва.
Водите и курсове по фотография. Увеличава ли се интересът на младите хора в България към това изкуство?
Разбира се, сега фотографията е по-достъпна от всякога. Дори инвестицията в приличен фотоапарат и обектив е на цената на добър смартфон. Интересът, особено към пейзажната фотография, нараства лавинообразно. И това е прекрасно. Аз си го обяснявам с една много хубава причина - нараства интересът на хората към природата. За последните 10 години планината буквално се напълни с хора. И преди имаше туристи, но сега са осезаемо повече. Което е добре, стига да имат необходимата култура. А фотограф със статив вече не е екзотика, а често срещано явление. Отидете на Копитото привечер, особено през лятото. Няма как да не се натъкнете на хора със стативи, снимащи залеза. Хората все повече се интересуват и искат да учат нови неща, от своя страна и фотографията се развива. Интересно е.
Какви съвети най-често давате на курсистите си?
Да снимат и учат за удоволствие. В момента, в който започнете да се състезавате със себе си или някой друг, всичко придобива друг смисъл и започвате да затъвате. За да се научиш да виждаш, трябва да обичаш това, което гледаш. Обичат ли природата, винаги ще намерят нещо красиво в нея и ще изтърпят суровия ѝ нрав, който тя показва на моменти, без да се отказват при провалите.
Казва ли снимката повече от думите?
О, да. Добрата фотография е именно това. Гледаш я и направо я чувстваш. Всеки по негов си начин. Една истинска снимка може да те пренесе на дадено място или да разкаже цял един живот зад очите на някой портрет.
Интервю на Деница Райкова
Коментари