Що се отнася до IT сектора това, което ми прави впечатление е, че има разминаване между таланта, който се търси и подготовката, както и между подготвените и най-вече финансовите очаквания. Това заяви пред Expert.bg Добромир Иванов, създател и управляващ Българската стартъп асоциация. Той беше гост на дискусия на тема "Младежка заетост - предизвикателствата на европейския пазар на труда", организирана от Българското училище за политика "Димитър Паница". Медиен партньор на събитието бяха Expert.bg и Actualno.com.
Иванов сподели, че много чуждестранни компании, които проявяват интерес към България като възможна дестинация за инвестиции, споделят следното – ако става въпрос за работа, която може да се върши от малко хора (например до петима души), България е супер. Ако обаче говорим за по-голям мащаб, нещата се получават много трудно, е мнението на предприемача.
Работници и работодатели в България
Иванов се оплака и от бизнес средата в България като цяло. Неговото мнение е, че в България има два вида компании – такива, които "правят нещата по правилния начин" и такива, които не ги правят. При втория вид до голяма степен всичко зависи от това какви връзки имаш, как си успял да се нагодиш през годините в някакви кръгове, а не от качеството на продукта и още по-малко от човешкия ресурс. Тези компании – включително големи работодатели, не полагат никакво усилие да развиват кадрите си и не им пука за тях, което продължава години наред и това е много отблъскващо за младите хора, защото виждат как е в чужбина, как е по филмите.
Същевременно Иванов даде и един пример как може да бъде показана грижа за служителите – инструментът Stock Option Pool. Става въпрос за това служителите в дадена компания да получават дял от нея и бъдещия ѝ успех, ако фирмата не може да им плати моментално в брой исканото възнаграждение за уменията и опита им. В САЩ това е традиционна култура - борим се законодателно това да бъде променено в България, чрез промени в Търговския закон, подчерта Иванов. Той посочи, че практиката не е много разпорстранена и в Европа, поради различните данъчни законодателства и съответно различната тежест на данъчно облагане, но чрез тази практика се показва и доверие към даден служител – за да има стимул да се развива и същевременно това да развива компанията.
Иванов предупреди и, че сегашното поколение на по-млади работещи в България няма лукса да отстъпва и трябва да свърши определен тип работа, за да оцелее и икономиката – особено предвид демографската ситуация. Хубаво е да отидеш на Запад, да видиш и научиш какво и как се прави, да попиеш определена култура на правене на нещата, подчерта той. "Виждам го при хората, които малко поне са отишли да видят как се правят нещата по другия начин – след това, когато си тук, почваш да си много по-полезен за страната ни", каза Иванов.
Основна цел – образованието
Без промени в образованието нищо няма да се получи, категоричен е Иванов що се отнася до темата с начина на мислене. Той посочи, че Българската стартъп асоциация иска училищата да могат да правят сами програмата си, а не да трябва обезателно да избират от предложенията на МОН, които, по думите му, са много обвързващи в една цялостна рамка. Нека тези, които не им е комфортно и не могат да се справят, да изберат от държавните предложения, но нека да може и учебната програма да бъде съставена и от училище, което се съобразява с определени специфики, е гледната точка на Иванов. Ако искаш да направиш нещо повече – например да заложиш на роботика като възможност за знание в училище, трябва да го направиш извън правилата, заяви Иванов. Стават хубави неща, но на парче, а не централизирано - с визия и логика, заключи той, като даде за пример "Джуниър Ачийвмънт" и призова държавата да не пречи на неправителствените организации да помагат с такива инициативи.
Същевременно Добромир Иванов би искал във висшето образовение да няма толкова свобода и да се отнеме малко автономия на университетите. Той даде и пример – що се отнася до трансфера на технологиите т.е. възможността дадена университетска разработка да се превърне в пазарен продукт, с печалба както за създателя, така и за висшето учебно заведение (ВУЗ). Университетите трябва да имат специални офиси, управлявани от хора, които разбират от патентно право и има опит в предприемачеството, да следи какво се случва и когато види, че има потенциал в дадена разработка, да има властта и силата да задейства процеса, обобщи Иванов.
Отделно, Иванов сподели и, че има закон, който урегулира процеса на т.нар. spin off компании, но още се работи по наредба към него. Идеята е даден човек, работещ с университет, да може да използва базата му в съдружие с ВУЗ-а за дадена разработка. Нека се мисли за комерсиализация като бизнес, не като европроекти, призова Добромир Иванов и добави: "Това изкривяване, което се получи, е, че един куп хора от науката, които може би бяха добри специалисти, в последните 15 години се превърнаха в нетолкова добри хора от науката, в никакъв случай добри предприемачи, но добри отчитащи европроекти, което тотално ги разсипа. Накрая няма нито нещо полезно за икономиката, нито за науката".
За финал Иванов обясни и своята гледна точка за образованието - то трябва да е спомагателната част в целия процес, а не в центъра на нещата. В центъра е бизнесът, подчерта той.
Коментари