Да брани "Турски поток" - изглежда това е основната задача на министъра на енергетиката Теменужка Петкова при посещението ѝ в САЩ. Тя ще се срещне със служители на 3 министерства - на Държавния департамент, Департамента по търговия, Департамента по енергетика, в опит да ги убеди да не санкционират газопровода.
Според съобщението на енергийното министерство ще "бъдат обсъдени въпроси от общ интерес за двете страни в областта на енергетиката". Най-важният такъв безспорно е изграждането през българска територия на т.нар. "Балкански поток" - газопроводът, който по думите на премиера Бойко Борисов няма общо с проекта "Турски поток" (макар реално да е негово продължение).
Строящата се с ускорени темпове газова тръба е основен инструмент за енергийните доставки у нас, а българските власти я виждат и като потенциален източник за често споменавания газов хъб "Балкан" (макар "Газпром" засега да не показват интерес към тази възможност).
Новата газопреносна мрежа на държавния оператор "Булгартрансгаз" на практика представлява продължение на "Турски поток" от българо-турската до българо-сръбската граница, по която ще тече и транзитен руски газ към западната ни съседка, а оттам към Унгария.
Трасето в Сърбия вече е готово, а Владимир Путин и Реджеп Ердоган наскоро официално стартираха първата тръба за пренос на газ, която свързва двете държави. В церемонията през януари взеха участие и Борисов, и сръбският президент Александър Вучич - очевидно като партньорски страни в начинанието.
САЩ вече обяви, че е против "втората тръба" на "Турски поток", чиято цел е да доставя газ към Европа (част от която е и въпросният "Балкански поток").
Във Вашингтон са резервирани към газовото трасе, тъй като го смятат за инструмент за руското влияние в региона, който пречи на енергийната диверсификация и допълнително дестабилизира Украйна. Това стана ясно от думите на заместник-държавния секретар на САЩ по политическите въпроси Дейвид Хейл в интервю за БНР.
Сенатът на страната вече прие и възможността за налагане на санкции на компаниите, които участват и в този проект, и в проекта "Северен поток"-2 на "Газпром".
Паралелно с това България влезе като съсобственик в терминала за втечнен газ край Александруполис. Чрез него у нас ще може да се внася газ от САЩ, Катар, Алжир и Египет. Страната ни ще притежава 20% от съоръжението, което ще бъде свързано с газпреносната ни мрежа посредством интерконектора с Гърция (той също се изгражда с ускорено темпо). Газовата връзка с южната ни съседка ще ни свърже и с Трансадриатическия газопровод, така че да можем да доставяме газ и от Азербайджан (вече са договорени 1 млрд. куб. метра годишно).
Въпросът с Балканско-турския поток очевидно е с голям геополитически заряд, а страната ни е принудена да балансира между интересите на САЩ и Русия. При визитата си в Америка премиерът Борисов се постара да убеди президента Тръмп в ползите от газопровода и в това, че няма да засили и без това огромната ни зависимост от руския газ. Очевидно и усилията на Петкова ще бъдат в същата насока.
"Балкански поток" добива все по-голяма популярност, след като и Сърбия прие това име, което си пролича от положителната реакция на президента Вучич. Властите в Белград искат час по-скоро да получат газ по трасето и дори ни предложиха да ни помогнат с хора и техника за довършването му.
Въпреки слуховете, САЩ едва ли ще наложат санкции срещу "Турски поток". Тяхната основна цел да забавят "Северен поток 2", тъй като германският газов пазар им е далеч по-приоритетен от този в Югоизточна Европа.
Транзитът през Украйна пък изглежда гарантиран за следващите 5 години, след като руснаци и украинци най-после се разбраха за него в края на миналата година.
Европейската комисия също изглежда благоразположена към продължението на "Турски поток" през България, макар да твърди, че внимателно следи изграждането на трасето.
Засега изглежда никой няма интерес да блокира газовите проекти през българска територия, но изходът от ситуацията до голяма степен зависи от дипломатическото майсторство на българските власти.
Коментари