Въвеждането на механизъм за капацитет е естествена временна мярка за гарантиране сигурността на електроенергийната система в периода на преход към нисковъглеродна икономика. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова при откриването на кръгла маса, посветена на механизмите за капацитет и въглищните региони в преход, организирана от Института за енергиен мениджмънт.
По думите на министър Петкова, предприетите целенасочени стъпки за въвеждането на механизъм за капацитет ще гарантират непрекъсваемост на доставките, осигурявайки финансов ресурс за операторите при конкурентни и прозрачни условия. Механизмът за капацитет е инструмент, който България трябва да приеме заради все по-амбициозната политика на ЕС за ограничаване на замърсяването от полезни изкопаеми - вече електроцентрали в ЕС, които емитират повече от 550 грама въглероден диоксид на киловатчас, нямат право на субсидии и държавна помощ, а това удря директно по ТЕЦ-овете в Маришия басейн при сегашното положение!
Какво обаче представлява т.нар. механизъм за капацитет? Той може да бъде различни видове, но по същество заменя практиката да се поддържа студен резерв, като осигурява предвидимост за сигурността на енергийната система за години напред, а не само за една, както е в България. При механизъм за капацитет е възможно регулатор или системен оператор (в България това е ЕСО) да определя колко и какви мощности трябват за гарантиране на енергийната система също за няколко години напред. Припомняме, че българската система на студен резерв включва определяне всяка година чрез търг на мощности, които да бъдат готови да заработят в случай на пиково и кризисно потребление на енергия, обикновено пре зимата. И през тази година студен резерв в България е ТЕЦ "Варна", който е де факто собственост на Ахмед Доган, но в студения резерв основен дял има Христо Ковачки - припомнете си подробности в този материал!
За да се одобри механизъм за заплащане на капацитети, ЕСО и Министерството на енергетиката трябва да предложат убедителни доказателства и прогнози за влошаване на надеждността на системата пред ЕК. На второ място, самият механизъм, съгласно Насоките за държавна помощ, трябва да бъде проектиран по такъв начин, че да позволява включването на всички участници, които могат да допринесат за решаване на проблема – инвеститори, производители, оператори, включително от други държави-членки. Също така, съгласно Насоките, трябва да се осигури участие на достатъчен брой производители, така че да се установи конкурентна цена за капацитетите.
Сега Теменужка Петкова коментира, че е сключен договор с международен консултант от БЕХ който оценява състоянието на електроенергийната система и трябва да аргументира въвеждането на подходящ вариант на механизъм за капацитет в страната, за да бъде защитена въглищната ни индустрия. Консултантът вече анализира енергийните мощности не само в България, а и в целия регион и разработи модел на пазара при различни сценарии за търсене и предлагане на електроенергия. За нас е по-подходящо да се ориентираме към използването на пазарен механизъм за капацитет, подчерта Петкова и уточни, че на централите, които ще участват в търговете, ще бъдат покрити условно постоянните разходи, а променливите им разходи (емисии СО2, гориво и други) ще формират цената, с която те ще излязат на пазара.
Енергийният министър предупреди и, че въвеждането на механизъм за капацитет ще върви паралелно с необходими реформи като пълна либерализация на енергийния пазар. "Пред нас стои важната задача да дерегулираме пазара на дребно по начин, който да гарантира сигурност и защита на българските потребители", подчерта Петкова. Припомняме, че сега цената на тока за битовите домакинства не минава през свободния пазар, а според редица експерти излизане на свободния пазар на домакинствата в момента би значело много сериозно оскъпяване на тока.
"Пълната либерализация ще продължи между 3 и 5 години. Всички евентуални рискове трябва да бъдат минимализирани. Работим в посока част от регулираната цена да бъде формирана на пазарен принцип", каза енергийният министър, но даде заявка процент от сметките на битовите домакинства да излезе на енергийната борса от лятото на 2020 година. За целта обаче е необходима и законова промяна.
Въглища или не?
"Ние се намираме в регион, в който България е нетен износител на електрическа енергия. За съжаление държавите-съседки не могат да се похвалят със същия статут. Като цяло регионът разчита на България", отбеляза министърът в приветственото си слово пред енергийния бранш.
Петкова отново повтори позицията на правителството, че България ще продължи да разчита и през следващото десетилетие на енергията от въглищните централи. Затова, устойчивото развитие на ключовите базови мощности е от особено значение при ясно спазване на регламентите на ЕС. "Тази позиция ще продължим да я отстояваме, когато става дума за този преход".
Енергийният министър каза още, че страната ни вече е изпратила писмо до ЕК, с което ясно заявява, че ще продължи да разчита на топлоцентралите следващите години.
Коментари