Председателят на Комисията за енергийно регулиране (северномакедонския вариант на КЕВР) Марко Бислимовски подкрепя идеята Македония да се включи в изграждането на АЕЦ "Белене", предаде БГНЕС, позовавайки се на агенция МИА.
Бислимовски посочи, че страната разполага с въглища за 15 години и дори след това те да бъдат заменени с природен газ, Македония ще остане зависима от вноса. "Идеята да се инвестира в ядрена централа в съседна България е добър начин да си осигурим в бъдеще базова енергия, която да замени производството на ток от ТЕЦ", каза Бислимовски.
"Вярвам, че инвестицията в АЕЦ "Белене" в България“ е добър проект за Македония. Разбира се, правителството и други инвеститори трябва да преговарят за условията, при които трябва да се изгради. По принцип моето лично мнение е, че трябва да влезем в такива регионални проекти, като вземем предвид енергийния потенциал, който имаме като страна", подчерта председателят на македонския енергиен регулатор.
Според него трябва да се инвестира в най-малко 500 мегавата от АЕЦ "Белене". Засега идеята е в "Белене" да има два блока, всеки с мощност по 1200 мегавата. По оценка на Бислимовски, 500 мегавата ще заменят количествата ток, който се произвежда от ТЕЦ край Битоля. Последният осигурява най-голям дял от базовата енергия на нашата съседка.
Позицията на Бислимовски не е само негово мнение. Оказа се, че Скопие официално размишлява дали да не влезе в проекта.
"Правителството сериозно обмисля предложените варианти в публичната покана, с оглед да се осигури енергийна независимост и стабилност. Има първоначален интерес към участие в този проект и в момента се правят подробни анализи. След подробния анализ обществеността ще бъде информирана за позицията и предприетите стъпки", заявиха официалните власти в Скопие.
Предисторията
Проектът "Белене" датира още от комунистическо време, като по време на първото правителство на Бойко Борисов беше спрян, а сега, по времето на третото правителство на Борисов, беше рестартиран. Дотук е декларирано, че "Белене" трябва да се прави на пазарен принцип, без държавни гаранции и да не е по-скъпо от 10,5 млрд. евро, но в анализа на БАН има доста сериозни въпросителни от логическа гледна точка. Само че в края на лятото на 2018 година излезе отчет на НЕК, в който е вписано директно опасение, че сметката за възстановяване на вложеното в "Белене" не излиза в определени параметри. А още преди 3 години стана ясно кои са конкретните имена, разследвани за "Белене", последва обвинение за двама бивши директори на НЕК, като към тях в края на 2016 година се присъединиха и бивши министри - Петър Димитров и Делян Добрев. Заради игрите около допълнителните споразумения, България беше осъдена от Русия да плати 620 млн. евро за необходимите за "Белене" реактори.
Коментари