Защо цените на горивата в България и конкретно на дизела са едни от най-високите в ЕС – като абсолютна и като покупателна стойност през годините? Въпросът излезе на дневен ред и в последно време, като стигна дори до Народното събрание. Там вицепремиерът Томислав Дончев и депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров очертаха две основни причини – монополното положение на „Лукойл” на българския пазар и ролята на КЗК като пазител на равните начала на конкуренцията.
По въпроса Expert.bg потърси мнението на двама специалисти – Христо Казанджиев от Българския енергиен форум и Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). И техните позиции се припокриват по доста параграфи.
Според г-н Казанджиев причината за по-скъпия дизел у нас е „Лукойл”. Референтните цени на дериватите на газьол и мазут в България са винаги по-високи, отколкото на Средиземноморската борса – винаги, категоричен беше енергийният експерт. По думите му преди време е имало опити да се изгради механизъм, по който България да излезе на тази борса, за да не се минава през „един определен играч на пазара”, но това така и не се е случило. Казанджиев подчерта, че всеки производител и търговец на горива в България винаги се води по референтните цени на „Лукойл”. Припомняме, че вицепремиерът Томислав Дончев заяви в Народното събрание, че „Лукойл” държи 60% от пазара в България.
Пред Expert.bg Казанджиев изрично каза, че рафинерията на „Лукойл” в Бургас работи само с руски петрол. Става въпрос за сорта „Уралс”, който е смес от петрол от района на Волга и от черно злато от Западен Сибир. Движението на котировките на този петрол може да се следи в т.нар. списание platt oilgram price report, european bulk section, fob med basis italy. Там достъпът е платен т.е. не е както на Нюйоркската борса, където котировките на лек суров петрол могат да се следят свободно от всеки.
Същевременно Калоян Стайков от ИПИ заяви пред Expert.bg, че цената на горивата у нас на практика се формира производствените разходи на „Лукойл”, от акциз върху горивата и от ДДС. Точно производствените разходи обаче са плаваща величина, защото зависят от цената на петрола. Самата компания пък публично призна, че рафинерията ѝ в Бургас има нужда от модерно оборудване, за да извлича повече гориво от суровия нефт. В Западна Европа процентът извлечено гориво от един тон петрол е над 90 на сто, а в бургаската рафинерия е около 67 на сто.
Не забравяйте – петролът се търгува в долари, а от началото на годината еврото поевтинява, при това рязко. Ефектът върху цената на горивата на българския пазар обаче идва с леко забавяне, защото рафинерията в Бургас работи с петрол, купен преди март. Затова и не може да се говори за мигновено движение в цената на дизела, бензина, газьола на потребителския пазар веднага щом има поевтиняване на петрола на борсите, посочи Стайков. И добави – когато имаш монопол, можеш да задържиш ефекта от спада на суровината по-дълго, а поскъпването да се осъществи много бързо.
По отношение на вноса на горива в България, който би могъл да бъде алтернатива и механизъм за повишаване на конкурентоспособността, Калоян Стайков и Христо Казанджиев са на малко по-различни позиции. Според Казанджиев вносът не е толкова решаващ, но има какво да се направи в тази посока. Той не вижда нормативни пречки, но счита, че изискването да се поддържат резерви от горива спъва малките играчи на пазара. Трябва и държавата да поеме отговорност, особено за 90-дневните запаси, смята Казанджиев.
По думите на Стайков, който цитира данни на НСИ, вносът всъщност е много малка част от пазара ни. Изискването за данъчни складове допълнително го спъва, добави той. Според информация, цитирана от различни депутати в парламента, само България в целия ЕС няма договор със съседни държави за ползване на складове зад граница. Изпълнителния директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев обаче каза, че „Лукойл” държи само четири от общо 73 големи данъчни складове за горива и за монопол не може да се говори.
Коментари