Потенциалните инвеститори за АЕЦ „Белене“ се притесняват повече от политическия риск, отколкото от липсата на държавни гаранции за проекта. Това заяви изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Петър Илиев пред БНР.
„Те се опасяват, че ако се включат в изграждането като инвеститор или като акционер, след време някой друг може да ги спре и да бъдат направени едни разходи… Но като говорим за държавни гаранции, ние говорим за държавни гаранции относно цената на електрическата енергия. По други начини могат да бъдат подпомагане тези инвеститори, а после във всички случаи държавата ще има регулираща и стопираща квота“, каза той.
Петър Илиев потвърди, че към АЕЦ „Белене“ има интерес и от корейски инвеститор, освен официално заявявания досега от руски и китайски компании.
„Преговорите са на доста начално ниво. Идваха и Корейската държавна асоциация, която отговаря за Източна Европа. Китайците идваха – те са няколко корпорации. Когато бъде обявена процедурата, тогава вече сигурно ще дойдат повече“, посочи той.
Към момента разходите на НЕК по проекта за АЕЦ „Белене“, които са около милион на година, не са признати в цената на електрическата енергия и грижата за проекта става за сметка на част от печалбата на НЕК, коментира още той и изрази надежда строителството скоро ще започне.
Отчетените преди месец от НЕК загуби, които накараха компанията да признае, че тя едва ли ще се справи финансово без подкрепата на собственика си - Българския енергиен холдинг, той обясни така:
„Много от привилегированите производители - ВЕИ, топлофикации, американски централи, даваха енергията на НЕК, а цената, която е определена от КЕВР, не може цялата да бъде компенсирана. Затова се получиха тези загуби. От първи юли влезе новият закон за енергетиката и за месец юли НЕК е с много добри финансови резултати - над 20 милиона е печалбата. Надяваме се до края на годината вече да сме доста в по-добро финансово състояние“.
Проблемът при американските централи е двукомпонентната цена - тя е била доста висока поради по-малкото им натоварване, но след първи юли те са почти максимално натоварени и надеждите в НЕК са тя да бъде „доста по-поносима и сравнима с цената, която е на свободния пазар“.
Енергията, която се произвежда от въглищни централи, става все по-непродаваема заради покачващите се цени на въглеродните емисии, подчерта той.
„В ценовото решение от първи юли цената на въглеродните емисии ни е призната 9 евро, а вчера бяха 21 евро. Четох прогнози, че до края на годината ще станат 25 евро, а до края на полугодието на следващата година -30. Тя става двойна от цената на въглищата. А България не може да спре въглищните централи…“.
Съседните страни също не разполагат с достатъчно свободни мощности, които да предоставят на България, посочи Пламен Илиев.
Коментари