Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика
Дали защото застудя, дали защото сме в предизборна година, дали поради някоя друга причина не може да се каже, но напрежението на пазара на електрическа енергия започна да достига невиждани висоти. Причината – увеличаващите се цени на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) от лятото на 2018 г., които бързо прераснаха в национално бедствие. Това не е изненадващо, тъй през 2018 г. бяха направени радикални промени във функционирането както на регулирания, така и на свободния пазар, което се случи набързо, без необходимата оценка на въздействие, без необходимото технологично време за уточняване на нормативните актове и с куп други недостатъци. Ефектът – хаос.
В този хаос заинтересованите страни като че ли започнаха да се надцакват със странни идеи и „интересни” интерпретации. Така например през изминалата седмица въпросът с високите цени на свободния пазар на електрическа енергия беше обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Не става ясно по силата на кой нормативен документ, още по-малко по силата на каква логика, НСТС се занимава с цените на дадена стока, независимо дали тя се търгува по свободни или регулирани цени. Според чл. 3 от Кодекса на труда „Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите”. Според чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество „Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по проекти на нормативни актове, уреждащи въпросите на:
1. трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения;
2. здравословните и безопасните условия на труд;
3. заетостта, безработицата и професионалната квалификация;
4. общественото и здравното осигуряване;
5. доходите и жизненото равнище;
6. въпроси, свързани с бюджетната политика;
7. социалните последици от преструктурирането и приватизацията.”
Никъде в правомощията му не влиза, а и не би трябвало, обсъждане на цени на стоки.
След това недоразумение започна престрелка с числа, които никоя страна не обясни как са получени и последваха генерални и извадени от контекст заключения. Така например медии привлякоха вниманието към това, че за първите 10 дни на януари 2019 г. цените на базовата енергия на Българската независима енергийна борса са се увеличили с 90% в сравнение с последните 10 дни на декември 2018 г. Но пък в последните 10 дни на декември има 7 почивни дни (включително събота и неделя), докато в първите 10 дни на януари има само 3.
Другото „стряскащо” наблюдение е, че през някои дни в началото на януари борсовите цени на електрическата енергия в България превишават тези в региона. Добре, но пък в други дни са по-ниски и не става ясно защо едното е по-показателно от другото. Нещо повече – ситуацията е почти същата в първите 10 дни на януари 2018 г.
Когато се говори за динамика в цените на местния борсов пазар, не трябва да се пропуска фактът, че той е силно повлиян от свързаността си с регионалните пазари. През 2018 г. се наблюдава увеличение на цените в сравнение с края на 2017 г. в целия регион, но в България то е най-ниско. С други думи преди да се правят генерални заключения за изкривяването на пазара, трябва да се изчисти влиянието на регионалните пазари, което до момента не са направили нито от правителството, нито от регулатора, нито от частния сектор, за да стане ясно какъв е приносът на вътрешни за българския пазар фактори. Нещо повече – освен че изменението на цените е най-ниско в България, самите средномесечни борсови цени в България са най-ниски през почти цялата година
Следващият упрек от страна на работодателите и синдикатите е, че борсовите цени в България са най-ниски, но ако към тях се прибави цената за задължения към обществото, тогава те надхвърлят тези в Сърбия и Румъния и доближават тези в Гърция. Такова сравнение между борсови цени и други цени е абсолютно некоректно. Борсовите цени на електрическата енергия представят единствено това – цена за електрическа енергия, което ги прави сравними. Всяка страна налага допълнителни данъци, акцизи, такси, надбавки и др. към борсовата цена като например цената за задължения към обществото в България и не може да се сравнява борсова цена в една страна с борсова страна плюс някаква надбавка в друга.
От другата страна на дебата са представителите на парламента, правителството и регулатора, които не виждат проблем и смятат, че това са естествени пазарни взаимоотношения, в които държавата не трябва да се меси. Това е частично вярно, но когато 85% от пазара се доминира от трима участника, което представлява сериозна концентрация, естествено е регулаторът да има по-активна роля в него. Когато тези трима производители са и държавни компании – АЕЦ „Козлодуй”, НЕК и ТЕЦ „Марица Изток 2”, чиито принципал е Министерството на енергетиката, би следвало и то да има по-активна роля. Можете ли да си представите колко проверки щяха да сполетят тези дружества, ако бяха частни? Ако не можете, спомнете си колко критики бяха насочени към електроразпределителните дружества в периода 2013-2015 г. и колко пъти народни представители искаха отнемането на лиценза на дружествата.
Проблем на пазара очевидно има както поради неговата концентрация, така и поради динамиката и волатилността на борсовите цени. Така например средногодишната пазарна цена на електрическата енергия в България през 2018 г. е с 15% под тази в Румъния, докато през 2017 г. тя е била с 24% по-ниска. Т.е. наличието на корелация между местния и регионалните пазари не е доказателство за наличието на пазар в България, което се вижда от постоянното напрежение и проверките на регулатора (от лятото на 2017 и от ноември 2018 г.), които още не са дали резултат. С други думи налице са редица сигнали, които навеждат на мисълта, че този пазар работи като пазара на горива – да следва отдалеч и избирателно международните тенденции, като осигурява свръхпечалби на ограничен брой пазарни участници.
Решението обаче не е да се преекспонират епизодични явления, извадени от контекст, а да се идентифицират реалните проблеми, за които да се намери решение. На първо време това означава по-адекватни действия от страна на регулатора, който да предприема мерки при нарушаване на пазарните правила. Тъй като БНЕБ беше превърнат в монополна платформа за търговия с електрическа енергия, би следвало нейните правила също да подлежат на регулиране. Крайната цел обаче следва да е повишаване на ликвидността на свободния пазар на електрическа енергия и засилването на конкуренцията и дълбочината на пазара, което може да стане единствено чрез обединението на местния с европейските пазари на електрическа енергия.
Коментари