Ще има ли ново увеличение на цените на тока тази година? От коя дата и с колко процента? Отговор на всички тези въпроси е много трудно да се даде.
"Поскъпването изглежда неизбежно“, каза шефът на ДКЕВР Светла Тодорова. "Засега не се налага",твърди министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Отговорните институции подготвят краткосрочни мерки за стабилизация на електроенергетиката. Колко необходими са всъщност те?
При действащите цени на тока в НЕК се образуват между 600 и 800 млн. лв. нов дефицит за година. Това значи, че държавната електрокомпания затъва съ скорост около 2 млн. лв. на ден. През 2014 г. дружеството е плащало едва половината от задълженията си.
В по-спокойни времена промените в цените ставаха само от 1 юли. Първите искания за нови цени компаниите в сектора публикуваха около 1 март, внасяха ги в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и към 1 юни регулаторът обявяваше своя проект за повишения. Следваха още три стъпки - открито заседание, обществено обсъждане, закрито заседание на ДКЕВР и накрая цените влизаха в сила от 1 юли.
По отъпкания път може да се върви и тази година. Изкушението е голямо. Даже чисто трябва да се действа точно така. Съществуващият Закон за енергетиката и проектът за изменения в него не закачат ценообразуването, пише в. "Преса".
Действащият механизъм е изпробван, няма какво да му сбъркаш. Това, което не се вижда с просто око, е, че ДКЕВР вече достигна границата на възможностите си да регулира всички разходи по веригата, свързана с електроснабдяването на населението. През последните 10 години експертите на комисията трябваше да проучват все по-дребни детайли от работата на енергийните компании, да използват все по-силни лупи над числата и да „подстригват“ все по-ниско приходите на дружествата, за да предотвратят експлозия на цените за крайните потребители.
Макар че делът на свободния пазар на електроенергия се увеличава от година на година и вече 1/2 от всички продажби на ток в страната са извън опеката на ДКЕВР, докладите на комисията стават все по-дебели. Логична последица от това е, че регулаторът има нужда от все повече персонал и по-висок бюджет. Специалистите по планова икономика добре познават този опасен феномен. Известен е като „капана на микроменажирането“.
Пазарните икономики също не са застраховани от него, но там рисковете са свалени на ниво компания. Нищо добро не очаква една фирма, ако нейното ръководство си губи времето да регламентира всяка дреболия. Лошото е, че в момента точно това е вменено на ДКЕВР като дълг - да извършва безбрежна „регулация“. На практика сега комисията е поставена в положение да държи на ръчно управление цялата електроенергетика, която осигурява ток за населението и малките фирми, плюс субсидираните сектори на ВЕИ и топлофикациите с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Няма начин ДКЕВР да се справя с това продължително време. Този механизъм е обречен на провал. (Да оставим настрана, че поражда и значителен корупционен риск.)
Здравата пазарна логика изисква държавна регулация само за естествените монополи, за онези, които владеят мрежите - електропроводи, водопроводи, газопроводи. Това значи ДКЕВР да определя единствено цените за мрежови услуги - достъп и пренос. Самата стока електрическа енергия се предлага от множество производители, които би трябвало да се конкурират на пазара. Това вече се случва и в България при снабдяването на фирмите. Но за съжаление е абсолютно табу при доставките зa населението.
В момента всеки киловатчас електроенергия, който българите получават в домовете си, задължително първо е бил собственост на НЕК, а след това - на енергото. ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“ все още нямат право да купят ток направо от производител или от друг търговец, за да снабдят с него битовите си клиенти, колкото и изгодно да е това. По силата на Закона за енергетиката те са длъжни да купят от НЕК. Така се стигна и до парадокса най-евтината енергия от АЕЦ „Козлодуй“ да не отива за населението, а да заминава на свободния пазар - за българските фирми и за износ.
Това положение трябва да се промени. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Законът трябва да свали от раменете на НЕК непазарното задължение да събира в „кошницата“ си ток от различни електроцентрали, за да подсигури на енергото количествата за битовите клиенти.
Коментари