Месец след като получи разрешение от Българския енергиен холдинг да публикува доклада за нуждата от АЕЦ "Белене", БАН най-накрая пусна анализа, но в значително съкратен вариант. При представянето на доклада бе казано, че е около 1000 страници. В сряда вечерта академията публикува малко над 300 страници, а скри останалите, защото ставало дума за "чувствителна" информация, която съдържа търговска тайна.
В резултат публикуваните части от доклада изобилстват от публично достъпна информация като статистически справки от НСИ, Евростат, енергийния регулатор и др. за сметка на по-важната информация, свързана с прогнозите за АЕЦ "Белене". Става ясно обаче, че проектът не би могъл да се реализира без участието на държавата - нещо, което правителството засега отрича.
Учените смятат, че България ще изпадне в тежък дефицит на мощности още в близкото десетилетие, пише в. "Сега". Общият извод от анализа в страната и региона показва необходимост от нови базови мощности от порядъка на 2000 MW, които могат да бъдат и ядрени. Дефицитът ще се генерира независимо от усилията за "удължаване живота" на централите от комплекса "Марица-изток", пише в доклада. България трябва да компенсира този дефицит, сочи анализът и препраща към вече изложеното становище на БАН, че при определени условия Втора атомна би била ефективна. Нещо повече - с годините проблемът щял да се задълбочи, тъй като до 2050 г. предстои извеждане на основните блокове на АЕЦ "Козлодуй". Затова построяването на нова ядрена мощност можело да се разглежда като заместваща.
Налице е оборудване за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв., което поставя на дневен ред въпроса за реализиране на активите на АЕЦ "Белене", подчертават от академията. Нещо повече - лицензирането на площадката, оценката за въздействие на околната среда, изготвеният проект и др. поставят Втора атомна в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години проект в начална фаза в региона. По прогноза на енергийния министър Теменужка Петкова проектът може да заработи още през 2029 г., ако строителството му започне догодина.
В доклада си учените са разиграли серия от сценарии, варианти, комбинации, от които тези с участие на държавата дават значително по-добри възможности за жизнеспособност на проекта. Това се посочва и в изводите, от които става ясно, че има и друго основание за участие на държавата. Това са произтичащите от международни споразумения задължения, свързани с ядрения риск и осигуряването на пари за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация. Става дума за хранилище за високорадиоактивни отпадъци, което по изчисления на експерти ще струва около 3 млрд. лв. Не е ясно къде в България изобщо може да се строи подобно рисково съоръжение. За сметка на това може да се гарантира, че съпротивата на хората от селищата наоколо ще бъде много силна.
Условията за това проектът да е жизнен са той да не струва повече от 10.5 млрд. евро при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%. Освен това средната борсова цена на електроенергията трябва да е поне 73 евро за мегаватчас - значително по-висока от сегашната. Това обаче важи само ако се реализира най-евтиният вариант на проекта - нещо на практика непостижимо.
Докладът на БАН е изготвен по поръка на енергийния холдинг и е част от проект за изготвянето на Национална стратегия за развитие на енергетиката, който ще завърши през март. За това академията ще получи около 2 млн. лв.
Коментари