Плащането на задълженията за АЕЦ "Белене" да стане само след независима експертиза на произведеното оборудване, а арбитражното решение на съда в Женева да стане публично. За тези промени в законопроекта за държавния кредит за НЕК настояват депутатите от гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров (на снимката) и Петър Славов и Методи Андреев от ГЕРБ.
Националната електрическа компания (НЕК) бе осъдена да плати 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" за оборудването за "Белене". Проектозаконът за държавната помощ за НЕК бе спешно одобрен миналата седмица от Министерския съвет и гласуван на първо четене в парламента, а във вторник предстои разглеждането му в бюджетната парламентарна комисия преди окончателното му приемане в пленарна зала в сряда. За да стане факт плащането, което България е обещала на Русия, обаче трябва и съгласието на Брюксел. Не се знае дали то ще бъде дадено до края на годината, за когато е обявен първият транш от разплащането за 400 млн. евро.
Според тримата народни представители трябва да се направят корекции в закона за заема за НЕК и в него да се запише, че отговорните за плащането на ядреното оборудване лица са длъжни да защитят националния интерес. Това ще стане като преди превеждането на сумата към АСЕ се извърши независима експертиза на предоставеното оборудване, която да провери дали то съответства на поръчаното от НЕК, годно ли е и дали има липси. При констатирани несъответветсвия, както и в случаите на непълна окомплектовка и/или незавършеност на производството, трябва да се претендира обезщетение за срока на забавата и/или понесените вреди, включително и като оспорят начисляваните лихви за забавено плащане, предлагат тримата депутати.
Според тях това се налага, заради данни, че е много вероятно цялото оборудване да не е произведено на 100%. Самата Петкова в изявленията си посочва, че вторият реактор е произведен на 90 процента и при това положение е съмнителна възможността той да бъде препродаден на друг, освен на АСЕ, при пропадане на опита за приватизация на ядрения проект.
"Очевидно, ако насрещната страна няма възможност да ни предаде на 100% и без липси изправно оборудването, т.е. да изпълни решението на арбитража, то не са налице и основания да претендира лихви за забавено плащане от българска страна в размер на над 300 000 лв.", аргументират се Димитров, Славов и Андреев.
Заради приемането на законопроекта за държавния заем за НЕК депутатите искат също така енергийното министерство да направи публично арбитражното решение за "Белене".
Те са внесли в деловодството на парламента въпроси към Теменужка Петкова за точния размер на главницата, лихвите, съдебните такси и адвокатски възнаграждения по делото между НЕК и АСЕ и кои правни кантори са защитавали интереса на страната ни.
Друго тяхно питане е направени ли са възражения от българска страна по делото за липса на подписан договор за изграждане на АЕЦ "Белене", който да съдържа арбитражна клауза, за да може делото да се разглежда от Арбитражния съд в Женева.
"След постановяване на решението, на основание приложимото международно право, искана ли е неговата отмяна от компетентния съд в Швейцария поради нищожност на арбитражната клауза?", питат още народните представители.
Те задават и въпроса: В хода на делото правени ли са промени в защитната стратегия на страната ни и защо? "Например, първоначално бе обявено, че защитната ни теза е за "неоснователност“ на исковата претенция, докато сега се говори за заплащане „само“ на поръчаното оборудване", обяснят питането си тримата.
Димитров, Славов и Андреев се интересуват още дали по наказателните лихви за забава от над 300 000 лв. дневно е направено възражение за недължимост поради незавършеност на производството на цялото оборудване, предмет на делото - т.е. липсва произведено на 100% оборудване, което да ни бъде предадено и очевидно забава има и в руската страна.
Коментари