През последните месеци Volkswagen превърна избора на локация за новия си завод в медийна сага и почти риалити шоу, обърквайки всички кога и по какви критерии ще определи мястото на прословутата си фабрика в Източна Европа.
България, Сърбия и Румъния имаха големи амбиции, като особено за страната ни това би била първата инвестиция от подобен ранг. Над 1 млрд. евро вложени в икономиката, 4000 директни работни места (и още няколко хиляди индиректни) и поставяне на България на автомобилната карта на света – звучи като сбъдната мечта.
На фона на спадащите чужди инвестиции в последните години, идването на гигант като Volkswagen би било грандиозно събитие, което ще даде мощен тласък на българската икономика. Именно затова, типично по нашенски, трепетно очаквахме идването на големия и важен инвеститор от любимия ни съюзник Германия, който да издигне индустрията у нас на качествено ново ниво.
Но още от самото начало беше очевидно, че категоричният фаворит е Турция. Огромен пазар, квалифицирани работници с опит в автомобилостроенето и ниски заплати, както и неограничена държавна помощ (стотици милиони евро).
Никоя от трите балканските страни, чието общо население е над 2 пъти по-малко от това на Турция, не може да се мери с щедростта на Ердоган и многомилиардната турска икономика.
Макар изборът да изглеждаше предопределен, "големите шефове" във Волфсбург 5 пъти отлагаха окончателното решение, залъгвайки всички, че сигурният победител от Босфора всъщност не е сигурен победител и може да изберат друг.
При последното отлагане заради турското нахлуване в Сирия, концернът изглеждаше силно разколебан да построи новия си завод именно в Турция. Шефовете на VW казаха в прав текст, че моментът е крайно неподходящ, а проектът е замразен.
Това накара България, Сърбия и Румъния да си помислят, че все пак могат да спечелят. И те се втурнаха да обещават колкото могат повече, достигайки ръба на възможностите си. В наддаването се включи дори и Хърватия, която първоначално никой не слагаше в сметките.
Властите във въпросните страни месеци активно се подмазваха на VW, а когато усетиха, че са изиграни от шефовете на концерна и Ердоган, започнаха да ги заплашват с Европейската комисия (която обаче няма как да санкционира страна, която не е член на ЕС).
Балканските държави има защо да са гневни. Германският концерн протаква и умело ги разиграва, като ту им дава надежди, че може да се откаже от Турция по чисто политически причини, ту им показва, че жребият е хвърлен и резултатът не е в тяхна полза.
Всъщност Volkswagen просто хитро изчаква. Концернът "тупка топката" в очакване на най-добрия и безопасен момент, на най-изгодната оферта, на най-големия подарък. Шефовете му сигурно си казват: "Защо да плащаме за земята на завода ни, щом може да ни я подарят?". И ексцентричният Ердоган е готов да им я подари, както и да изкупи голяма част от продукцията на бъдещата фабрика.
Автомобилният гигант иска да получи възможно най-много срещу вложението си, за да компенсира част от огромните щети от "Дизелгейт", намаляващите продажби на дизели заради все по-високите европейски екологични стандарти и огромните инвестиции в прехода към електромобили.
Нека не се залъгваме. Целта на Volkswagen не е да се бори за човешките права и обществения интерес. Единствената цел на VW, както и на всяка компания, е печалбата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-щастливи са мениджърите и акционерите. Затова автомобилният гигант ще отиде при онзи, който предложи най-много, а не при най-послушните и спазващи правилата мъничета. Така работи капитализмът.
Автор: Илия Лазаров
Коментари