Износът на нишови селскостопански продукти за американския пазар ще спечели от сключването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Това е изводът от анализ на Института за аграрна икономика на тема „Кои българските земеделски сектори биха имали икономическа изгода от споразумението, пред кои има потенциал за развитие и кои са застрашени?“.
Анализът на Института, изготвен по искане на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Момчил Неков, се фокусира върху секторите месо, мляко, биологично земеделие, преработваща промишленост и напитки.
"Не можем да кажем всички сектори дали ще спечелят от ТПТИ, не са един или два. Няма и всички продукти от един сектор да успеят да получат полза. България в тази ситуация, в която се намира, не може да предложи продукт, който да бъде конкурентен по цена“, каза доц. д-р Божидар Иванов от аграрния институт и един от подготвилите на доклада. Той обърна внимание на факта, че в България в хранителния сектор се внасят суровини.
Състояние за българското земеделие
От 2007 г. до 2013 г. се наблюдава задържане на сектора на земеделието като част от брутния вътрешен продукт (БВП) на нива от 4-5%. След приемането на България в Европейския съюз в селското стопанство намалява делът на животновъдството до 30% и нараства този на растеневъдството до 70%, показват предварително изнесените данни от доклада на Института за аграрна икономика. Причините, според експертите, е общата селскостопанска политика и фактът, че основните европейски фондове в земеделието се базират на единица площ. Например, производството на зърно расте от 7 млн. тона през 2007 г. на 9 млн. тона през 2013 г.. Това се дължи не на увеличение на добивите, а на нарастване на площите, се казва в доклада.
Българският износ за Щатите на селскостопански продукти расте средно с 26% за периода 2007-2013 г. и формира 19,2% от общия износ за САЩ. България изнася най-вече суровини, а внася от САЩ стоки с висока добавена стойност, коментира данните доц. Д-р Диляна Митова от Института за аграрна икономика. Освен това това близо 50% от износа ни в сектора се облага с мита, които са сравнително високи над 2%, като за янкои стори като сиренето достигат двуцифрени стойности. Същевременно България облага стоките, влизащи от САЩ, с мита около 40%.
Все пак кой ще е печеливш от ТПТИ?
"Американският пазар е огромен и богат от гледна точка на потребителите. Там непрекъснато се увеличава консумацията на биологични продукти и качествени храни. Не си мислите, че американците са по-неразбиращи от нас. За качествени продукти на американския пазар има място и търсенето ще се увеличава“, коментира още доц. Иванов във връзка с потенциала за износ на български стоки от хранителния сектор.
Билки, билкови продукти, биологичен мед, тютюн, сушени горски плодове и етерични масла са някои от продуктите, които могат да спечелят от либерализацията на търговията вследствие на ТПТИ. Споразумението ще доведе и до потенциал за увеличаване на износа на млечни продукти, най-вече сиренето и кашкавал, както и на вино, са изводите от анализа.
Либерализацията на търговията положителна за износа на селскостопански продукти, особено тези с ниска добавена стойност, е един от изводите в анализа за земеделските сектори.
Според икономистите цялото европейско селско стопанство ще е засегнато от ТПТИ, но то ще се отрази по-негативно на високо субсидирания сектор в Европа, а не толкова на България. В опит да намалят разходите си европейските селскостопански производители могат да изнесат част от производството си в страни като нашата, коментира още доц. Иванов ползите за страната от ТПТИ.
Регулаторна конвергенция?
Според икономистите от Института за аграрна икономика пълната либерализация вследствие на ТПТИ без регулаторна конвергенция няма да се отрази положително на селското стопанство.
"В икономиката, когато имаме конкуренция, условията са много важни“, каза доц. Иванов. Той подчерта, че в Европейския съюз има много бюрокрация и регулаторните изисквания са значителни. „За да функционира един бизнес в Европа, разходите са много по-високи. В САЩ поради по-либералната система цената на правене на бизнес е по-ниска. Простото либерализиране на търговията не поставя участниците при еднакви условия и директно променя техните предимства в състезанието. Трябва да се помисли да се създадат еднакви шансове, а не да се счита, че европейското земеделие е по-неконкурентноспособно. В много от случаите то е именно такова поради по-тежките регулации, които съществуват", каза икономистът.
Той подчерта, че американското селско стопанство печели най-вече от големите икономии от мащаба, от които може да се възползва (стойността на всяка допълнителна единица намалява при увеличаване мащабите на производството). "Средният брой на говедата в едно американско стопанство е 130 крави, а в едно европейско е около 50-60 крави. Когато изключим ГМО и други практики, които в САЩ се прилагат, не може да кажем, че тяхната конкурентноспособност се дължи на само по-ниските стандарти, каза все пак Божидар Иванов.
Доц. Митова се обяви за запазването на стандартите за качество на храните в Европа.
Припомняме, че също и според анализ на Института за икономическа политика (ИПИ) българския износ ще спечели от ТПТИ.
Автор: Петя Бързилска
Коментари