Народното събрание одобри на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се увеличава защитата на длъжниците. Измененията бяха приети с 95 гласа "за".
Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, както и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение.
Законопроектът съдържа допълнително изискване към заявителите в заповедното производство да представят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
Предлага се също, когато длъжникът не бъде намерен на постоянния адрес и е уведомен чрез залепване, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап.
Управляващите се разбързаха с приемането им едва след като Еврокомисията даде на България срок до края на март да премахне част от неравноправните текстове. Един от тях е сегашната възможност кредитори безпроблемно да вадят изпълнителен лист срещу длъжници потребители. Брюксел заплаши, че ще сезира Съда на ЕС, а той ще наложи глоба на страната ни.
Банките вече се обявиха против измененията. Асоциацията на банките в България (АББ) се противопоставя най-вече на предвидената с поправките в ГПК възможност длъжникът на всеки етап да може да спре принудителното изпълнение срещу него, т.е. разпродажбата на имуществото му. Новият текст се предлага, тъй като практиката показва, че много често длъжниците не могат да се защитят поради незнание, че срещу тях е заведено дело. Но дори и когато длъжник подаде възражение, примерно за това, че дългът е некоректно изчислен, на практика принудителното изпълнение не може да се спре.
Според АББ обаче, ако подаването на обикновена жалба, дори и немотивирана, спира цялата процедура по събирането на просрочения дълг, дори безспорната част от него, това ще забави, усложни и оскъпи събирането на лошите кредити и на практика ще обезсмисли заповедното производство.
Коментари