Брюксел се опасява, че Китай ще превърне Западните Балкани в троянски коне

Брюксел се опасява, че Китай ще превърне Западните Балкани в троянски коне
Източник: БГНЕС

Европейският съюз изрази тревога за ролята на Китай в страните от Западните Балкани, като предупреди, че Пекин може да превърне държавите от региона в троянски коне, които един ден ще бъдат част от Общността.

В интервю за европейската редакция на изданието Politico, цитирано от "Фокус", комисарят по политиката за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан подчерта, че „комбинацията от капитализъм и политическа диктатура" на Китай може да се хареса на някои лидери в югоизточната част на Стария континент.

Въпреки че през последните години голяма част на тревогите на Запада за Балканите бяха фокусирани върху ролята на Русия в регион, Хан твърди, че има повече причини за притеснения във връзка с действията на Китай, направил редица значителни инвестиции в инфраструктурни проекти на полуострова.

Запитан за перспективата Пекин да създаде троянски коне, използвайки финансовото си влияние, за да получи политическо влияние върху страните, които се стремят да се присъединят към ЕС, той посочи примера за магистрала в Черна гора, чието изграждане и финансиране идва от Пекин.

„Това е случаят с известната магистрала в Черна гора. Това е един вид китайски бизнес модел, да предлага малко или повече по-привлекателни заеми, и ако не можете да ги обслужват, да ги превърнат в капитал", коментира австрийският политик.

„Мисля, че трябва да сме наясно със стратегическата концепция на Китай и да реагираме по адекватен начин. Според мен това ще бъде едно от големите предизвикателства пред Европа ", отбелязва Хан.

На Черна гора, която влезе в заглавията миналата седмица, след като държавният глава на САЩ Доналд Тръмп предположи, че тя ще вкара американската нация в Трета световна война, бе предложено членство в ЕС не по-рано от 2025 г., макар че по думите на Хан графикът е „доста амбициозен“. Той важи и за съседна Сърбия, която започна преговорите за присъединяване към ЕС през 2014 г.

Сърбия и Черна гора са сред шестте държави, някога част от Югославия, която се разпадна във войните от 90-те години на миналия век. Всички „нови“ страни сега се стремят да се присъединят към ЕС през следващите години. Но в членките на ЕС са разделени по въпроса за това как да откликнат на тези техни стремежи.

Президентът на Франция Еманюел Макрон се очерта като водещия скептик по отношение на отварянето на ЕС към нови членове от Западните Балкани. Той настоя, че Брюксел трябва да се съсредоточи върху реформирането на Блока, преди да помисли за разширяване.

Френските власти се опасяват също, че всеки сигнал, който ЕС даде на относително бедни страни с дълбоко вкоренени проблеми като организирана престъпност и корупция, ще бъде подарък за евроскептичните партии на изборите за Европейски парламент през следващата година. През юни Париж успя да наложи решението Албания и Македония да започнат преговори за членство в ЕС след изборите през май 2019 г.

В интервюто Хан се дистанцира от гледната точка на Макрон. Съгласно думите му, гражданите на страните от Западните Балкани „имат право да станат членки на ЕС“, а Брюксел е изправен пред избора между износ на стабилност в региона или внасяне на нестабилност в Блока.

Хан се съгласи с френския президент, че ЕС трябва да се реформира сам - но подчерта, че това може да се случи паралелно с преговорите за членство на страните от Западните Балкани. „Моята позиция е може би малко по-различна от тази на президента Макрон. Вероятно можем да го убедим, че и двата процеса трябва да се извършат паралелно“, поясни австриецът.

Хан е „много уверен", че преговорите с Албания и Македония може да започнат през следващата година, като отбеляза, че процесът на проверка на готовността на страните за членство вече е започнал.

„Това е всеобхватна работа и се надявам да можем да я приключим за година или до 14 месеца. Целта наистина е да се получи „зелена светлина“ от всички държави-членки до средата на следващата година", обясни Хан.

Към настоящия момент ЕС оставя две страни от Западните Балкани, Косово и Босна и Херцеговина, дори без временен график за преговорите за членство. Еврокомисарят обясни, че фрагментираната политическа структура на Босна и Херцеговина - резултат от Дейтънското споразумение, с което през 1995 г. бе сложен край на войната, ще трябва да бъде променена.

„Те живеят в т.нар. логика на Дейтънското споразумение. Но това не е в съответствие с логиката на Брюксел", категоричен бе Хан. Все пак той призна, че страната е постигнала известен напредък, като е създала комисия с представители на различни етнически групи, за да отговори на подробен въпросник на ЕС за готовността си за членство.

Една от големите бариери за членство на Косово в ЕС е условието за разрешаване на споровете ѝ със Сърбия, страната, от която през 2008 г. обяви независимост. Хан отбеляза, че правителството в Прищина разчита до голяма степен на митническите тарифи за приходи в бюджета и това трябва да се промени, да се присъедини страната към единния пазар на ЕС.

И накрая, Хан предложи проектът за разширяване на ЕС да включи всички страни от Западните Балкани като историческа мисия на Брюксел. „Всичко започна през 1989 г. с падането на Желязната завеса. Огромното разширяване през 2004 г. беше... първо голямо събитие. И бих казал, че всичко това ще приключи, след като шестте държави от Западните Балкани станат членки на ЕС".

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.