Който е теглил заем след 30 юни 2019 г. и просрочва или изобщо не плаща вноските по него, автоматично ще получи най-висок рисков профил. Влизането в "черния списък" означава, че ако той поиска да изтегли нов заем, ще бъде одобрен много по-трудно и няма да може да получи преференциални лихви.
За необслужвани креди вече се смятат вземанията, по които има просрочие, без значение колко дълъг е периодът на забавяне на плащането. Кредитите на длъжници, които са редовни в плащанията, но финансовото им състояние се е влошило, също ще попаднат в тази група.
Това предвиждат нови правила за управление на лошите кредити, подготвени от Европейската централна банка (ЕЦБ) и одобрени от БНБ, които вече са в сила, пише в. "24 часа".
Според новите изисквания банките са задължени да правят рискови профили на кредитополучателите. Тези с най-слаб рейтинг ще бъдат следени непрекъснато от специални звена в трезора. При свързани лица най-лошият рейтинг на някой от групата ще се прехвърля на цялата група. Заплатите на работещите в банката ще зависят от начина, по който се управляват лошите кредити, пише в правилата.
Спазването на насоките е задължително от 30 юни 2019 г. за банки, при които брутните лоши кредити са 5% или повече от сумата на останалите заеми. Ако рисковите кредити са концентрирани в регион, сектор или са раздадени на свързани лица, правилата действат независимо от размера им. Повечето банки имат над 5% ипотечни кредити например и попадат в тази група.
Преструктуриране на лош ипотечен кредит ще се разрешава до 24 месеца, а ако е бил изтеглен за разработване на търговски обект - до 12 месеца. Останалите разрешени опции за преструктуриране включват намаляване на погасителните вноски, но за много кратък период от време, още по-къс гратисен период, капитализация на дълга, намаляване на лихвата, удължаване на падежа, допълнително обезпечение, разсрочени плащания, конвертиране на валута, рефинансиране на дълга или неговото консолидиране.
За да се приложи всяка от тези възможности обаче, забавилият се кредитополучател трябва да отговаря на много допълнителни условия.Частично и пълно опрощаване на дългове вече ще има само след като се докаже, че нито една от другите опции не работи. Банката ще оферира различни възможности пред длъжника след 30 дни забавяне при потребителски и 90 при ипотечен заем.
Европейски директиви, които България е задължена да въведе, предвиждат пък от 15 декември т.г. таксите за задгранични преводи в евро да са еднакви със събираните при вътрешни преводи в левове. Ако в момента за превод на 100 евро се събират по 20 евро такса, преди новогодишните празници трансферите в евро ще паднат до 2 евро.
За да няма банки, които да не спазват изискването, е подготвена законова промяна, която ще даде на БНБ право да ги контролира. Въвеждат се и допълнителни изисквания при тези плащания.
Пак по силата на еврорегламенти от 14 септември 2019 г., кредиторите, които предлагат онлайн банкиране, трябва да сведат до минимум рисковете от измама при плащанията.
Задължението е за т.нар. задълбочено установяване на идентичността. Според подуправителя на БНБ Нина Стоянова, повечето банки ще използват поне два елемента - освен потребителско име, парола, или пин, и еднократна парола, получена чрез смс или генерирана от софтуерно или хардуерно тоукън устройство. Ще има и трезори, които ще въведат използване на пръстов отпечатък, сканиране на ретина или лицево разпознаване.
Институциите, които предлагат дигитални услуги трябва да предложат на клиентите си достъпен интерфейс и резервен модул. Който не спази това правило, трябва да покаже пред централната банка одит, който да удостовери, че необходимите нива на сигурност са гарантирани.
Прясна поправка в закона за пране на пари пък задължава банките от 15 септември да актуализират личните данни на клиентите си веднъж годишно. Мярката ще се отнася както за дългогодишни клиенти, така и за нови. Някои от банките вече са започнали да изпращат предупредителни писма, в които се съобщава, че ако не се препотвърдят или коригират данните, сметката или сметките може да бъдат закрити.
Коментари