„Мекият“ вариант на Brexit, при който Великобритания ще запази достъпа си до единния пазар, е по-изгоден за България. Около това мнение се обединиха повечето от участниците в дискусия за бъдещето на Европа след излизането на Обединеното кралство от ЕС.
„Около процеса по напускането има много неясноти, той едва ли ще приключи за 2 години. 'Hard' (“твърдият“) вариант за Brexit би означавал Великобритания да е извън единния пазар, а 'soft”(“мекият“) - да запази с ЕС отношения подобни на тези на Норвегия. За нас по-добър е вторият, защото ще продължим да имаме достъп до пазара на труда на Острова“, поясни д-р Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики.
На кръглата маса, организирана от Гражданския съвет на Реформаторския блок, Бечев, заедно с колегата си Ивайло Яйджиев, представи доклад за евентуалните последици от Brexit върху Европа и България.
По думите му дълбоко интегрирана еврозона и периферно участие на останалите страни в ЕС е неизгодно за България, тъй като така ще се намали европейският интерес към случващото се в страната и това може да забави реформи. „За нас е добре да се сключи такова споразумение, според което Великобритания не е изолирана. С нея имаме по-голям шанс за формиране на обща силна външна политика. Само двустранното договаряне с други държави – например Русия, обикновено е негативно за нас“, каза Бечев.
Според Яйджиев проблемът в еврозоната в момента е във връзката между банките и държавите. Когато банките са в затруднение, държавите се намесват, това обаче води до увеличаване на публичния дълг и други неблагоприятни последици, включително и върху самите банки.
„Еврозоната се опитва да се справи с това чрез три стъпки – банковия механизъм, около който има неясноти; единния механизъм за преструктуриране, който няма фискален гарант зад себе си; единната гаранция на депозитите, за която още се води диалог. Първите последици от Brexit обаче удариха повече европейските, а не британските банки. А има и състезание кой финансов център ще заеме мястото на Лондон – Франкфурт, Париж, но и Амстердам, Дъблин“, коментира Яйджиев.
Той припомни, че случващото се в еврозоната влияе силно на икономиката на България, тъй като 75% от банковите активи в страната се държат от банки от ЕС, а около 62% от вноса и износа на стоки е насочен към блока.
По думите му икономическата логика изисква в еврозоната да се формират нови институции и въпросът е какви ще са те. За България е по-изгодно да са по-отворени, за да участваме във взимането на решения, дори да сме извън валутния блок.
Според изследователите е добре страната ни да направи няколко неща, за да гони интереса си в настоящата ситуация. Тя трябва да формулира ясно желание за отворени механизми на интеграция, да се присъедини към Европейския банков съюз (което ще подобри и местния банков надзор) и да настоява Европейският банков орган да бъде преместен от Лондон в държава извън еврозоната (например Полша). „България може да влезе в банковия съюз, преди да влезе в еврозоната. Ще е по-трудно да ни се откаже членство във валутния блок, ако вече сме член на банковия съюз“, каза още Яйджиев.
„Най-хубаво би било периодът на преговорите за Brexit да е максимално кратък, но той няма да е такъв. По време на българското председателство на ЕС ще се проведе поне една среща на 27-те страни относно Великобритания. Основен приоритет за България е запазването на интегритета на ЕС. Проблем пък би било създаването на отделен бюджет за еврозоната. Тогава ще трябва да решим дали да допринесем финансово за ресурс, който ще отиде само в някои държави“, коментира темата и заместник-министърът на външните работи Румен Александров.
Според политолога Огнян Минчев приоритет номер 1 за България трябва да бъде навлезането колкото се може по-навътре в системата за европейска интеграция. Иначе зависимостта ни от Турция и Русия ще се увеличи. „Трябва да разглеждаме проблемите детайлно, а не само в рамките на общите политики. България ще присъства в ЕС по начин, който избере спрямо дилемите пред европейските общности“, заяви той. По думите му британците са гласували за Brexit основно заради мигрантската криза.
Несъгласие с тази тези изрази лидерът на ДСБ Радан Кънев. „Brexit беше гласуван от хора, които не са виждали пакистанец в живота си. Националистическата вълна в Европа е в държави, в които хората страдат икономически. Категорично твърдя, че в рамките на ЕС не трябва да се съсредоточаваме само върху отбраната и да зарежем проблемите с икономическия дисбаланс. В момента граничните държави, сред които е България, заемат най-умерени позиции. Ние трябва да търси тесен диалог със страни, които са в същото положение като нас. Трябва да кажем „да“ на общата отбрана, но да сме срещу икономическата кохезия. Иначе фитилът си гори и следващата бомба ще гръмне по социално-икономически причини“, заяви Кънев.
Коментари