Технологиите стремително навлязоха в живота на съвременния човек. Всичко става по-мобилно, по-достъпно и по-лесно за приложение в ежедневието. Технологичните иновации променят и много аспекти от функционирането на голяма част от бизнес сферите - тенденция, която преди десет години никой не е предвиждал да се развие с такава бързина. За това как навлизат технологиите в България и какво влияние оказват върху развитието на финансовия сектор у нас, разговаряме с Филип Мутафис, управител на софтуерната компания XAPT Solutions България.
Г-н Мутафис, къде според вас се намира България в технологично отношение спрямо Европа и света?
България непрекъснато скъсява дистанцията между себе си и световните технологични лидери, които са САЩ, Япония, Корея. Тук в Европа най-напредничави в това отношение са страните на север – Швеция, Дания, Литва, Латвия. България много бързо наваксва изоставането си, ние не чакаме 100 години, за да въведем някоя инованиця. Много често дори се прескачат някои от етапите на развитие и се преминава напарво към последния. Всичко се усвоява много бързо и темпото е ускорено.
Този тип поведение е характерно за всички държави, които не са сред технологичните лидери, но имат потенциал за развитие в тази сфера, имат достатъчно ресурси, подходяща инфраструктура и т.н. Основна пречка могат да бъдат държавните регулациите, но за щастие в България повечето европейски директиви, които касаят технологичните нововъведения, са взети и директно приложени в родното законодателство.
В кои бизнес сфери в България най-бързо навлизат технологиите?
Едни от най-технологичните сфери в сета и у нас, по мои наблюдения, са туризмът и ритейлът. Никой вече не си търси хотел, самолетен билет или кола под наем посредством туристическа агенция – всички влизат в интернет и сами намират най-подходящата за тях оферта. Ритейлът също е силно изнесен в интернет пространството. Ключов момент тук е промяната в поведението на самите клиенти, които пазаруват след предварително проучване в мрежата. Те взимат своето решение за покупка онлайн. Самата продажба е реално моментът, в който потребителят взима решение да направи покупката, а не моментът, в който дава парите. Физическите магазини са само мястото, от което стоката се взима. Същото важи и за финансовите услуги.
Какво се случва във финансовия сектор по отношение на технологиите?
Във финансовата сфера също се случват много интересни неща. В днешно време хората имат по-лесен достъп до интернет, което ги кара да искат все по-голяма мобилност на услугите. Всички искат да си спестят времето за ходене по офиси и клонове на различните финансови институции, защото знаем, че времето на съвременния човек е най-ценният му ресурс. Особено младите хора искат всичко да е на един клик разстояние.
Този натиск от страна на потребителите оказва влияние върху развитието на финансовия сектор по много интересен начин у нас.
Банките и държавната администрация в България си остават най-консервативни по отношение на иновациите. Докато държавната администрация си има нейни основания, които няма да обсъждаме сега, то банковият сектор има съвсем логично обяснение за своето по-резервирано отношение към технологичните нововъведения.
Разбира се, че се търсят иновации във финансовия сектор, но винаги има едно голямо „Ако“. През последните тридесет години в България има близо тридесет фалирали (или преобразували се) банки, което дава основание на целия финансов сектор да е малко по-консервативен по отношение на промените. Това не се категоризира задължително като нещо лошо, но някои иновации много упорито чукат на вратата и е трудно да бъдат игнорирани.
Можете ли да дадете пример за това?
Например, не може един национален паричен превод да струва 1 лв., а един международен паричен трансфер, който от гледна точка на технологии, които стоят зад него, не се различава по нищо от националния, да е 10, 20, 50 пъти по-скъп, просто защото е общоприето този вид услуги да са на по-висока цена. Може би преди години това е било различно и тези услуги наистина са коствали повече на банките, но с времето технологиите са напреднали и са позволили на банките драстично да намалят себестойността на услугата, но те въпреки това не свалят цената ѝ. И в този момент, в който разликата в цените стане много голяма, се намесват новите финансово-технологични компании, които предлагат същата услуга на значително по-ниски цена, и директно атакуват „тлъстините на финансовия сектор“.
Аз мисля, че това е здравословно за икономиката като цяло. Не виждам смисъл българските граждани и фирми да плащат по-висока цена за услуга, която е десет пъти по-евтина за гражданите на други европейски страни. Ако говорим конкретно за международните преводи, те се използват главно от фирми, и завишените им цени намалят тяхната конкурентоспособност спрямо европейските компании.
Какво би коствало на една банка да въведе нови технологични решения в системата си на работа?
Както казах, банковият сектор е един от най-консервативните у нас. Има български банки, които все още използват някои технологии на преклонна възраст – пример за това са т.нар. корсистеми, но това си има логично обяснение. Те не ги използват, защото не четат вестници, не гледат телевизия и не знаят какво се случва в света на технологиите около тях. Напротив. Системите, с които боравят финансовите институции, са много сложни и обикновено са свързани с много други поддържащи системи. Подмяната дори само на един техен компонент е много скъп процес, които върви редом с доста рискове. Банките обикновено имат задоволяващо нуждите им технологично наследство, което докато работи, не си струва риска да бъде подновявано.
Оказва се, че за тях е по-изгодно да търпят загуби от консервативното си поведение, отколкото да рискуват да инвестират в модерна технология, която ще им даде нови възможности за по-добри резултати на значително висока цена (като тук под цена не разбираме само пари, а и време, риск и т.н.).
От друга страна, може да се каже, че банките дори са длъжни да са по-консервативни, защото носят много голяма отговорност - към клиентите, към инвеститорите и към обществото и държавата като цяло. Те не могат да си позволяват нещо да се обърка. Ако една сутрин някоя банка обяви, че системата ѝ не работи, ще настъпи всеобща паника, дори всичко да се дължи на дребен технологичен проблем. Ето защо технологичните нововъведения в този сектор не са често срещани и към тях се подхожда изключително внимателно и обмислено.
Кой е най-търсеният в България бизнес софтуер от страна на финансовите институции?
Технологиите не са самоцел. Всяка институция, която търси иновации, го прави с цел да предостави по-бърза и по-качествена услуга. Конкретният мотиватор за това са самите потребители. Всяка една сфера на бизнес в наши дни се фокусира върху нуждите на новото поколение потребители, което се появи в следствие на технологичната революция.
Това важи и за финансовия сектор. Когато една банка каже на свой клиент „Заповядайте в нашия клон да си получите картата или да се подпишете за получаване на еди-какво си“, клиентът се опитва да намери по-удобен и лесен начин това да се случи. Отговорът му е „Не може ли да използвам електронния си подпис, за да разпиша документите, а вие просто да ми изпратите картата“. Това е просто пример, но много показателен.
Ето защо, когато в тази ниша се появи някой, който предлага по-бърза, по-удобна и по-евтина услуга, защото технологиите позволяват да се намалят някои от разходите, потребителите се насочват към него.
Т.е няма такова нещо като най-търсен бизнес софтуер, всички технологични иновации са насочени към задоволяване на новите потребности на клиентите по един или друг начин, с цел те да бъдат запазени.
Бихте ли дали примери за успешни технологични практики във финансовия сектор в България?
Един от най-ярките примери за навлизането на т.нар. финансово-технологични компании в България са фирмите за бързо кредитиране. Те създават силно конкурентна среда за банките, защото предлагат същата услуга, не на по-ниска цена (лихва в случая), но при по-добри условия, които са определящи за голяма част от потребителите. По-добрите им условия са свързани решения за по-голяма мобилност, онлайн одобрение и т.н. - все неща, които улесняват хората максимално и им спестяват време.
Какво да очакваме по отношение на технологичното развитие в близко бъдеще?
Според мен следващата технологична новост, която да очакваме съвсем скоро, е замяната на картите – дебитни, кредитни, с мобилни такива. В плащанията има много сериозно раздвижване. Съвсем скоро никой няма да иска да плаща с обикновени карти, защото няма да иска да носи в себе си 5 различни карти на 5 различни банки, примерно. Освен това самите те са изключително незащитени. Всички данни, необходими на някого да пазарува онлайн с парите от вашата банкова сметка, са изписани върху нея – колко по-изложени на риск могат да са вашите пари? Познатите ни сега карти скоро ще се превърнат във виртуални, които всеки от нас ще може да съхранява на мобилното си устройство. В света вече има такива разработки от страна на технологичните лидери Apple, Google, Samsung. Банките също са се насочили към този сегмент, защото виждат, че той се развива изключително бързо и хората биха го предпочели пред класическите методи за разплащане.
Интервю на Севим Рашидова
Коментари