В зимните месеци се стремим да прекарваме по-малко време на открито и търсим начини да намалим ангажиментите си извън дома или офиса. Един от тях е пазаруването. Предпочитаме да си спестим обикалянето по магазините и да набавим необходимото с няколко кликвания на телекомуникационното ни устройство или чрез телефонно обаждане. Затова и в тези периоди от годината значително се увеличават рекламните клипове, които ни приканват да купим различни продукти от телепазарни прозорци. Много хора, спонтанно или след по-продължително облъчване, решават да пазаруват от тях. Какви са правилата на този тип търговия, има ли рискове за клиентите и как да се предпазим от тях, разяснява председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов в интервю за Дарик радио, съобщиха от пресцентъра на комисията.
„До голяма степен правният и пазарен режим, на който се подчинява този тип предлагане на стоки, е идентичен с режима при онлайн търговията. За да може потребителите да имат връзка с търговеца, той е длъжен да предостави определена информация, която го идентифицира – наименование, седалище, адрес на управление и т.н. Също и за характеристиките и особеностите на предлаганите стоки, като функционалност, технически параметри и пр.”, обяснява председателят на КЗП.
Освен това, търговецът трябва да напомни за двугодишната законова гаранция на стоките и правото на отказ в 14-дневен срок след доставката им. „Независимо от това, че обикновено поръчките се извършват по телефона, а телевизионните клипове са сравнително къси, за да съдържат цялата тази информация, все пак задължението на търговеца да я предостави остава и той във всички случаи трябва да го изпълни преди сключването на договора и обвързването на потребителя с него", подчертава Маргаритов. „Той е длъжен да информира и как се тарифира телефонният разговор, в случай че е с добавена стойност”, допълва председателят на КЗП. „Често по такъв начин се рекламират и продават стоки, които имат или малко по-ексцентрични функционалности, или по-необикновени свойства. Това предизвиква вниманието на потребителите, които в една по-спокойна обстановка могат да помислят и да решат да си купят нещо, което не непременно трябва да им е било необходимо в ежедневието, а просто с него да експериментират – да опитат нещо ново, да разберат от „първа ръка” дали това, което са чули и от свои познати, е така”, разказва Маргаритов за мотивите на хората да пазаруват от телепазарни прозорци.
„Нашите впечатления от сигналите и жалбите на потребителите и от различни проучвания на индекса на потреблението в последните години сочат, че – независимо от това какъв е способът, по който потребителите придобиват определени стоки и услуги – цената е от първостепенно значение за тях. Предвид и анонсите, с които тези продукти се предлагат на потребителите – тук хората търсят едно балансирано съотношение между цена и качество”, коментира Маргаритов. Той препоръчва да се обръща внимание дори на дребни детайли от типа на този дали например, роботът за почистване работи с батерии или се включва към мрежата, колко време издържат тези батерии и пр., за да са наясно с всички важни обстоятелства около избраната от тях стока.
Димитър Маргаритов предупреждава, че и при такъв тип сделки потребителите могат да станат жертва на нелоялни практики в резултат на умишлено премълчаване на важна информация относно характеристиките на предлаганите стоки или на някакъв тип заблуди от страна на търговеца. „Поръчвате си универсален кухненски уред за готвене, а се оказва, че той няма половината от функциите за приготвянето на храна”, дава пример той. „Когато се касае за групи продукти, които имат отношение към здравето и кондицията на човек, може да има и рискове, в резултат на невярната или спестена информация”, акцентира той.
Често срещаният при телепазарните прозорци „тест период” е добра практика, „Когато е поет такъв ангажимент, след това не би трябвало да има отмятане, защото би представлявало нелоялна търговска практика. За физическите и електронни магазини на телешоповете следва да важат правилата за съответния способ", пояснява Маргаритов. В търговските обекти потребителите могат да видят и да изпробват стоките, затова връщането им е въпрос на добра воля от страна на търговеца. При покупка от сайт важи правото на отказ, като разходите за връщането на стоката обикновено са за сметка на потребителя.
Коментари