След почти 5 години на преговори представителите на 12 държави от Азия и двете Америки най-накрая сключиха Транс-Тихоокеанското партньорство (ТТП) - амбициозен, но спорен проект за свободна търговия. Това е най-голямата и всеобхватна многостранна търговска сделка от години и обхваща държави, отговарящи за 40% от световната икономика. ТТП обаче може да се окаже още по-важно, ако успее да постигне поставената амбиция да „определя правилата на пътя“ за търговията в Азия, както каза Майкъл Фроман, главният преговарящ от страна на САЩ, пише The Economist.
Транс-Тихоокеанското споразумение, сключено в Атланта, след продължителни разговори може да измени индустрии, промени цената на продукти от сирене до програми за лечение на рак, както и да даде отражение върху работата на фармацевтични компании и автомобилни производители.
Изморителните преговори на 3 и 4 октомври решиха трудни въпроси като монополните права за нови биотехнологични медикаменти, а например искането на Нова Зеландия за по-голям износ на млечни продукти беше решено чак в 5 сутринта в понеделник. Ако сделката бъде одобрена, тя може да премахне търговски бариери и постави стандарти от Виетнам до Канада, пише Reuters.
Според офиса на Майкъл Фроман ТТП ще намали до нула повече от 18 000 тарифи за американски продукти. Тарифите, които през годините бяха драстично намалени между страните по споразумението, не са обаче най-обсъжданата част от него. По-важни са минималните стандарти за защита на интелектуалната собственост, служителите и околната среда. Всички държави ще са задължени да следват основните принцип на Международната организация на труда, като например, за защита на правата на работниците. На подобно основание, страните, които не спазват правилата за околна среда могат да бъдат накарани да го правят чрез същия арбитражен механизъм, който ще бъде използван и при произнасяне по търговски дела. Има дори правила, които ще блокират преференциалния режим за държавни предприятия, каквито има в Малайзия и Виетнам.
Обама и Абе
Двама лидери ще бъдат особено доволни, ако сделката бъде одобрена. За президента на САЩ Барак Обама, ТТП ще бъде първото (и може би единственото) дългосрочно доказателство за неговия уклон към Азия. Споразумението показва ангажираността на САЩ към Азия и нежеланието да се отстъпи първенството на Китай, която не е член на Транс-Тихоокеанското партньорство. Изглежда успехът на Пекин да привлече някои от основните членове на ТТП за създаването на Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, накара Вашингтон да удвои усилията си за сключване на ТТП. Сделката е голяма победа за Обама, който днес ще представи ТТП пред бизнес лидери във Вашингтон, информира Reuters.
Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе вижда в ТТП шанс да подпомогне „третата стрела“ в неговия план за съживяване на японската икономика. Големи заинтересовани групи, каквито са японските фермери, няма вече да са толкова обгрижвани. Същевременно Абе се надява, че обещанието за по-голям пазарен достъп за японския износ във време, когато йената е сравнително слаба, ще генерира по-бърз икономически растеж. В частност ТТП трябва да усили търговията между Америка и Япония – нещо, което може да бъде отпразнувано, като се има предвид, че това са най-голямата и третата най-голяма икономика в света, пише The Ecomonist.
За другите богати държави в ТТП – Австралия, Канада и Нова Зеландия, важността на споразумението е не по-малка. Всяка от тези страни се бореше да постигне отстъпки от страна на САЩ. Австралия успя да намали от 12 на 8 години периода за защита от генерични имитации, за който САЩ настояваше. Канада си гарантира правила, които позволяват до 55% от автомобилните части да са произведени извън ТТП преди да загуби безтарифния си достъп до другите държави от блока. Същевременно Нова Зеландия си осигури по-голям достъп за млекопреработващата си индустрия.
Въпреки всичко цялостните параметри на сделката все още не са ясни, защото преговорите се водеха под дебело покривало на тайнственост. Това се обясняваше с твърдението, че така преговарящите ще могат постигнат консенсуси, без да бъдат притиснати от мнения в собствените си държави. ТТП обаче не спря безпокойството на бизнес групи от двете страни на Тихия океан. Ще минат седмици преди всичките 30 глави на споразумението да бъдат преведени и публикувани в своята цялост.
Ратификация на ТТП
Парламентите на САЩ и другите държави от ТТП трябва да одобрят сделката, като тук най-голямата роля се пада на Америка. Конгресът на САЩ има 90 дни да разгледа сделката преди да я гласува. Първоначалните реакции от членовете на Конгреса, както демократи, така и републиканци, варират от предпазливи до скептични. Въпреки че републиканците, традиционно партия, подкрепяща свободната търговия, имат превес в двете камари на Конгреса, те са разделени относно ползите от ТТП. Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп описа ТТП като „атака за американския бизнес“. От своя страна Хилари Клинтън, водещият президентски кандидат на демократите, също отказа да подкрепи сделката, въпреки че не го отхвърля толкова крещящо. Сенаторът на Вермонт Бърни Сандърс, който също е кандидат за президент на демократите, предупреди, че споразумението ще навреди на пазара за труда и потребителите. „В Сената ще направя всичко възможно да победя споразумението за ТТП", каза Сандърс в пост в социалната мрежа Twitter.
Обаче според привържениците на ТТП споразумението не само ще освободи търговията, но и ще регламентира по-предвидима, базирана на правила бизнес среда дори в сфери, които за момента са изключени от споразумението.
Редактор: Петя Бързилска
Коментари