В началото на февруари беше приет новия Закон за обществените поръчки (обнародван в ДВ на 16.02.16 г.). Приемането на закона беше предшествано от силен обществен интерес и породи множество дебати и дискусии. Изказаха се различни мнения относно качеството на закона, някои от тях добри, а някои - отрицателни.
По същество, новият Закон за обществените поръчки цели да приведе националното ни законодателство в съответствие с някои последни промени в европейските нормативни документи и по-специално с разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС. Приемането на двете нови Директиви породи задължение за държавите - членки на ЕС, да ги транспонират в националните си законодателства до 18 април 2016 г. Не на последно място, транспонирането на Директивите в българското законодателство беше обвързано от страна на Европейската комисия, като условие за получаване от страната ни на безвъзмездната финансова помощ по настоящия програмен период.
Новият Закон за обществените поръчки е рамков закон, т.е. неговата цел е да очертае общите граници на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, която да бъде доразвита с приемането на Правилника за прилагане на ЗОП. Целта е по този начин да се постигне стабилизиране на Закона за обществените поръчки и да се избегне неговата честа промяна, каквото беше положението със стария ЗОП. Независимо от това, че е рамков, законът въвежда редица съществени промени в нормативната уредба, като не е просто изменение на досега действащото законодателство, а представлява едно качествено ново регламентиране на областта на обществените поръчки.
Законът въвежда промени в следните основни направления: на първо място, постигнато е едно по-точно дефиниране на това, кои са възложителите на обществени поръчки, с което очакваме да се постигне елиминирането на някои неясноти, които съществуваха в тази посока в досега действащото законодателство. Изведени са отново основните принципи на закона: равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Подробно са разгледани дейностите, за които ЗОП не се прилага. Съществена отлика на новия ЗОП е, че се въвеждат и нови видове процедури за възлагане на обществени поръчки, които би следвало да оптимизират процеса по разходване на публични средства, но и ще доведат до допълнително усложняване и на без друго не простия възлагателен процес. Променят се и праговите стойности на поръчките, които определят избора за прилагане на една или друга процедура. Новост в закона е допускането на възложителите да извършват така наречените пазарни консултации, чрез които да осъществяват проучвания на пазара като се възползват от услугите на независими експерти.
Нова уредба е постигната и по отношение на изискванията, които се поставят към кандидатите и участниците в процедурите. Като абсолютна пречка за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки е въведено наличието на парични задължения към НАП или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника. Пречки са и представянето на документ с невярно съдържание в процедурата, наличието на установени нарушения, свързани с екологичното, трудовото или социалното законодателство при изпълнение на договор за обществена поръчка и др., като участниците сами следва да докажат липсата на основания за недопускане в процедурата.
По отношение на изискванията за икономическо и финансово състояние и за технически и професионални способности на участниците е въведено условието те да са съобразени с вида, обема и характера на поръчката. Предвидена е и възможност на участниците да се позовават в процедурите и на ресурсите, принадлежащи на трети лица. Уредена е и възможността за използването на подизпълнители. В закона е предвидено задължение за възложителите да разплащат директно на подизпълнителите сумите за такива части от предмета на обществената поръчка, които могат да бъдат предадени като отделен обект. Предвидена е и възможността на кандидатите да използват т.нар. Единен европейски документ за обществени поръчки, който се очаква да намали значително административната тежест при участието в процедурите. Съществена разлика със сега действащия ЗОП е, че като критерий за оценката на офертите и избор на изпълнител на обществената поръчка е възможен само критерият "Икономически най-изгодната оферта". В този смисъл, дори когато оценката е базирана само върху цена или цени, отново трябва да се преследва икономически най-изгодния резултат. Новост е и уредбата на т.нар. оценка, базирана върху разходната ефективност, посредством изследване на разходите за целия жизнен цикъл на продукта или услугата. Вече ще е позволено на възложителите да включват като показател за оценка и професионалната компетентност на персонала.
Съществена част от закона е посветена на електронизирането на процеса по възлагане на обществени поръчки. На първо място е предвидено поетапното въвеждане на единна национална електронна уеб-базирана платформа, която възложителите да използват при възлагането на обществени поръчки и която да бъде администрирана от Агенцията по обществени поръчки. Чрез нея поетапно ще се автоматизират процесите на подаване на оферти, оценка, класиране, сключване на договор, фактуриране и разплащане. Предвидено е използването на динамични системи за покупки, които се базират на прилагане на изцяло електронен възлагателен процес, електронният търг и представянето на оферти чрез електронни каталози.
Като положителни промени могат да се посочат и предвиждането на използването на застраховки, като гаранции за изпълнение на поръчките и новите разширени основания за изменение на сключените договори за обществени поръчки.
Предвиденият в закона ред за обжалване на процедурите за възлагане на обществени поръчки по същество не се отличава принципно от сега действащия ред. Въведените промени са в посока на оптимизирането на процеса по обжалване с цел ускоряване на производството и предотвратяване на случаи на злоупотреба с правото на обжалване.
Като цяло, новият Закон за обществените поръчки въвежда редица правила, които отличават новата уредба на сектора на обществените поръчки от досега действащата. Приетите промени са в синхрон с разпоредбите на действащото европейско законодателство и са насочени към оптимизирането на процесите по възлагане и изпълнение на обществени поръчки, като съществено внимание е отделено на електронизирането на тези процеси. Основното предизвикателство, стоящо при изпълнението на закона е, доколко новите правила ще бъдат адекватно приложени, за да се избегне опорочаването на възлагателния процес.
Автор: Павел Цанев
Павел Цанев е Магистър по право и Управляващ съдружник в Правна кантора „ЛЕГА КОНСУЛТИНГ“. Има допълнителни специализации в областите: дялови инвестиции, банки и финансови институции и финансов мениджмънт. Практикува в областите на търговското право, банковото и финансово право, строителството и недвижимите имоти, обществените поръчки и данъчното право. Лектор е по дисциплините: строително законодателство, договори за обществени поръчки, данъчно облагане, инвестиции и инвестиционни проекти. Има редица публикации в специализирания печат.
Коментари