Вечният сериал „Южен поток” не видя своя край и през 2015-та година, а 2016-та едва ли също ще е последната година, в която митичният газопровод най-после ще спре да създава работа само на анализатори, журналисти и някои хитреци, които все още изчакват дали пък няма да се стигне до строителство. Засега обаче то изглежда твърде далечно, но пък възможностите не са окончателно спрени – поне на теория.
На 1 декември, 2014-та година, по време на официална визита в Турция руският президент Владимир Путин сложи край на проекта. Край, но не съвсем – защото само година по-късно отношенията между Русия и Турция са толкова влошени, че алтернативата на „Южен поток” – „Турски поток”, изглежда сякаш на Вселена разстояние от реализация.
В пророчески анализ от средата на тази година, гръцкият журналист Никос Цафос написа следното по отношение на „Южен/Турски поток” и международни маневри около реализацията/провала на проект/ите: „Работата е там, че има такова количество „фактори, променящи правилата на играта“, че има опасност да забравим в каква игра участваме изобщо”. И съвсем правилно припомни, че от 2010 година насам потреблението на газ в Европа е намаляло с над 20%, правейки заключението, че мащабни газопроводни проекти като „Южен/Турски поток” всъщност преследват много повече политически, а не икономически цели.
През изминалите 12 месеца „Южен поток” опита да се превърне в „Турски поток”, но не можа. В центъра на газовата игра, разбира се, застана Русия, която си взаимодействаше основно с Турция от една страна и с България, Сърбия и Гърция от друга. Нека проследим какво се случи в крайна сметка.
Газов сюжет номер едно: Русия + Турция = Вечна разделна любов
След като през декември, 2014-та година, Владимир Путин гръмко обяви зачеването на „Турски поток”, остана въпросът кога ще бъде сключено същинско споразумение, след което ще почне реализацията. Още от началото на 2015-та година се почна с очакването колко дълга ще е бременността – първо Москва и Анкара тръгнаха да уточняват откъде точно ще минава трасето, къде ще има газов хъб. България още се надяваше „Големият брат” да не ни забрави, но от Русия официално не искаха и да чуят за нас като газова дестинация – край с „Южен поток” обяви и шефът на „Газпром” Алексей Милер. Нещата вървяха към бърза развръзка, след като и ЕК показа готовност да преговаря за доставки на газ за ЕС от „Турски поток”.
Дали обаче бъдещето беше толкова розово? Дори в Русия изразиха съмнение, че „Газпром” може да прехвърли транзита си от Украйна за Европа през Турция. Шефът на руския енергиен гигант Алексей Милер каза в лична среща със зам.-председателя на ЕК Марош Шефчович, че до 2020 година транзитът през Украйна ще минава по „Турски поток”. Шефчович обаче не повярва много и отвърна, че 63 млрд. куб. метра газ въобще не са нужни нито на Турция, нито на Югоизточна Европа.
Проблем? Определено да. Защото турският премиер Ахмет Давутоглу предупреди, че Турция още не е казала „да” на „Турски поток”. Русия обаче си знаеше своето, даже говореше много смело – до края на следващата година „Турски поток” ще работи. Алексей Милер даже обяви, че трасето ще е почти същото като това на „Южен поток”, защото така или иначе руснаците бяха подготвили почвата и инвестирали в тръби за подводната част през Черно море. Брюксел обаче не се хващаше на въдицата и търсеше директно преговори с Русия относно сигурността на газовите доставки, но не вярваше в икономическата обоснованост на „Турски поток”, макар да подхвърляше стръв и в стил „може пък да стане”.
Доста емблематично в цялата ситуация беше директно изказване на руския президент Владимир Путин, че Русия не се е отказала от „Южен поток”, но нямало да е предишния „Южен поток”, ами ще се играе с Турция. Излезе и конкретна цена на „Турски поток” – 19 млрд. долара според източници от Турция. Русия пък все още чакаше конкретно споразумение да се строи – два месеца след началото на 2015-та година.
При всички сладки приказки, в края на март стана ясно – нещата циклят, защото Анкара и Москва не можеха да се разберат за цената на синьото гориво по „Турски поток”. Въпреки това Русия не считаше, че това е нещо повече от временно забавяне, като „Газпром” обяви и инвестиции от 4,5 млрд. евро в мрежата си, за да може да се нагоди към новия газопровод. Турция обаче не подкрепяше „грандомански” идеи за газопровода – само една тръба ще е за нас, другите две ще са за ЕС, ако има достатъчно стабилен интерес, казаха от Анкара. Москва говореше чрез „Газпром” – ще строим и ще чакаме ЕС да си направи инфраструктура, за да се върже. Алексей Милер дори в прав текст каза, че Москва ще преговаря и с единен Европейски енергиен съюз за цената, макар че така тя не можело да бъде най-ниската, а най-високата. Самият знак, че Русия е готова да преговаря показваше, че няма как „Турски поток” да стане факт в пълния си обем от 63 млрд. куб. метра без участието на ЕС.
За да се ускори работата, плъзнаха и слухове колко ще струва отсечката от „Турски поток” в Гърция – 2 млрд. евро, а Русия даже щяла да даде 5 млрд. долара предплата по строителните работи – в момент, в който Гърция беше в центъра на информационните емисии заради възможно излизане от еврозоната и заради пазарлъците около Третия спасителен пакет. Бързо дойде и опровержението на Москва. В играта с „Турски поток” в Гърция се намеси и САЩ - Вашингтон си каза, че предпочита в Гърция да работят Трансадриатическия газопровод и да бъде завършен интрконектора с България, като слуховете сочеха, че американското желание се обуславя с възможността през България да се доставя втечнен газ за Украйна, ако Русия реши да спира доставките. Според експерти обаче такъв вариант ще е доста скъп, но е и факт, че България и Гърция вече подписаха за изграждане на интерконектора и строежът почва през октомври догодина. А за „Турски поток” в Гърция останаха само приказките на кило – като тези, че строежът на газопровода щял да отвори 20 000 нови работни места.
Наближаваше средата на година, а Русия и Турция още преговаряха, а Турция чрез посланика си в Москва Умит Ярдим посочи съвсем различна пускова дата от тази на Милер – след 2017 година.
В началото на юни „Газпром” даде цена и на първия участък на „Турски поток” – 3,3 млрд. евро, като руснаците обясняваха, че това е цена подобна на тази за първия участък на „Южен поток”. Появи се и нова дата за подписване на споразумение за строеж – края на юни, но пак дата я казаха от Русия. Турция все пак даде на „Газпром” да прави инженерни проучвания по морския участък - стъпка напред, макар и малка. Руснаците приеха това като покана да строят – тръбите за „Южен поток”, които седяха във Варна и Бургас, потеглиха към първия сектор. Заради напрежението по остта Гърция – еврозона, Москва дори взе да тиражира чрез верни медии като „Спутник” версията, че може да има хем „Турски поток”, хем „Южен поток”.
И както уж всичко вървеше по мед и масло, „Газпром” спря сътрудничеството със Saipem - компанията, която трябваше да отговаря за поддръжката на „Турски поток” и чийто кораб караше тръбите от Варна за уж първата част от строежа. А на 31 юли Турция и Русия спряха преговорите - без да стане твърдо ясно защо, но с основна версия, че Анкара е искала по-ниска цена на руския газ, отколкото Москва е била склонна да даде. А директорът на турския Институт за енергийни пазари и енергийна политика Волкан Йоздемир Волкан Йоздемир изказа предположение, че неразбирателството е факт, защото Русия вижда в „Турски поток” само газопровод за Европа с транзит през Турция, докато Турция не беше съгласна това да е основната ѝ роля. Друг турски експерт – Хасан Селим Озертем, от Института за международни стратегически изследвания, директно каза – Русия иска един договор за четири тръби, докато Турция иска отделен договор за тръбата, която ще кара газ само за нея и отделни договори за газов хъб и за транзит към Европа.
За да разчупи стагнацията, Москва обяви, че предлага отделен договор за тръбата само за Турция. „Газпром” бързо изкара и цена – 11,4 млрд. евро общо, 4,3 млрд. евро само за тръбата до Турция. Това обаче не помогна и Турция официално обяви замразяване на преговорите заради „липсата на взаимно доверие”. „Газпром” даде друга версия – преговорите се спират, защото в Турция има проблеми с формирането на ново правителство. А руският енергиен министър Александър Новак призна, че подписването на споразумение за „Турски поток” може да стане и в началото на 2016-та година.
Оценката на Новак за срока за подпис бързо беше потвърдена от „Газпром”. А че нещо не е наред по същество демонстрира „най-устатият” през година – шефът на „Газпром” Алексей Милер. Той директно каза, че обемът на „Турски поток” ще бъде намален двойно. Владимир Путин опита да позаглади нещата с доза оптимизъм, докато Москва чакаше покана от Анкара за нови преговори. Всичко обаче приключи – засега, на 3 декември, седмица и половина след свалянето на руския Су-24 от турски изтребители на 24 ноември. Турция веднага насочи поглед към ТАНАП, а тепърва предстои да видим дали няма да цъфне нов мега газов проект – газопровод с участието на Египет, Израел, Турция, Гърция и Кипър, който би изхвърлил в значителна степен Русия от политическата газова игра за Югоизточна и Централна Европа.
Ролята на България
В призмата на „Турски поток” България всъщност играеше доста важна роля, но зад кулисите. От сигурен източник Actualno.com получи потвърждение, че разговорите за „Южен поток” с Русия никога не са спирали, независимо от гръмките приказки на Владимир Путин от 1 декември, 2014-та година. В течение на 2015-та година отношението на Русия към България по въпроса „Южен поток” определено омекна, дори още преди Турция да свали руски бомбардировач Су-24 на границата със Сирия.
Ето как вървяха настроенията, свързани директно с България, докато Русия се мъчеше да използва Турция за газово-политически плацдарм. Дори в България се чу трезв глас – на д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество, който предупреди, че газовото търсене в Европа намалява и все по-трудно ще се намери икономическа обосновка за мегапроект като „Южен поток” от гледна точка предлагане. Поради същата причина бившият енергиен министър Трайчо Трайков беше категоричен, че „Турски поток” няма да го бъде. А председателят на Енергийната комисия в парламента Делян Добрев директно премина в „силната позиция” на пазарящ се – „Южен поток” нямаше да е печеливш за нас при условията на руснаците – без 100% запълване на тръбата.
Ясен знак, че не сме се отказали от проекта, беше фактът, че той си остава основен приоритет в частта „Енергетика” от Програмата за стабилно развитие на България 2014 – 2018 на втория кабинет „Борисов”. „Южен поток България” пък действаше, за да получи разрешение за строителство, а швейцарската Allseas остава с действащ договор с „Газпром”. Именно швейцарците трябваше да строят дълбоководната част от „Южен поток”.
Тези обективни факти бяха подкрепени от политически приказки – и вицепремиерът Румяна Бъчварова и енергийният министър Теменужка Петкова, макар и косвено, и отдавна лъсналият като проводник на руски интереси Георги Първанов чрез наблягане на по-малко вероятни варианти и премиерът Бойко Борисов точно в началото на есента показаха, че се надяваме този проект да стане реалност. Тонът на официална Москва, покрай „експертни” и медийни нападки от Русия, също беше показателен – първо руският премиер Дмитрий Медведев обвини директно „Брюксел” за „провала” на „Южен поток”, т.е. не хвърли вината върху България, а после руският президент Владимир Путин каза, че страната му ще продължи да работи с България - девет месеца, след като ни низвергна от Анкара. Нещо повече – руският президент разкри картите си и ясно демонстрира, че „Южен поток” е мощно политическо оръжие, подчертавайки изрично, че при зачитане на интересите на Русия в Украйна Москва няма да се втурва да строи нов газопровод. Публично Бойко Борисов се направи, че не е разбрал какво точно каза Путин, продължавайки да говори за газов хъб в България без да има каквито и да е гаранции за строеж на нова, голяма тръба.
Какво ще стане с „Южен поток” – бъдещето ще покаже. Засега е ясно, че „Пристанище Варна” вече спечели милиони от проекта, че „Южен поток България” работи, макар и с по-ниски заплати и на милиони загуба, а административната работа по проекта още не е спряла. И явно политическите игрички около икономически мътния проект – най-вече като наш национален интерес, няма да престанат още дълги години.
Коментари