Може ли съвсем скоро течните горива в България да поскъпнат заради промяна в законодателството ни? Притесненията, че отговорът на въпроса е „да“ стават все по-основателни, сочи експертен анализ на адвокат Любомир Владикин относно измененията в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Промените в ЗДДС минаха на 20 юли тази година и съгласно тях при осъществяване на търговия с течни горива, отговорните лица задължително ще предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или неотменяема банкова гаранция за срок от една година. Обезпечението обаче не се предоставя в абсолютно всеки случай и всъщност има редица важни изключения, които влияят на крайния резултат. На всичкото отгоре това обезпечение не премахва задължението да бъде внасян ДДС всеки месец. Месечен ДДС се внася, ако приходите на данъчно задълженото лице за съответния месец са по-високи от разходите.
Обезпечение или не?
Най-важното условие дали трябва да има предварително обезпечение е размерът на сделката. Ако данъчно задълженото лице направи доставка на течни горива на стойност над 25 000 лева, то обезпечение трябва да се внесе. Първите обезпечения се внасят за срок от една година и в едномесечен срок от влизане в сила на законовите промени – т.е. обезпечения трябва да се внесат до 6 септември, 2016 година.
Дотук добре – но тези законови промени влизат в противоречие с Директива 2006/112 на ЕС, която касае принципа на данъчния неутралитет. Този принцип предполага приспадане на заплатения по получени доставки ДДС, ако са изпълнени материално-правните изисквания във връзка с правото на приспадане, дори ако данъчнозадълженото лице е пропуснало някои формални изисквания, казва адвокат Владикин.
Според юриста с промените в ЗДДС се оказва, че данъчно задължените лица хем всеки месец отчитат доставката/продажбата/покупката на течни горива, хем предварително дават обезпечение т.е. има косвено двойно облагане. Това се получава, когато данъчната основа на облагаемите продажби надвишава покупките с право на пълен/частичен данъчен кредит – тогава задълженото лице внася ДДС. А годишното обезпечение е по-голямо, отколкото е размерът на реалния ДДС – заради изчисленията как се формира това обезпечение. То се формира като се събират данъчните основи на облагаемите доставки, на вътрешнообщностните операции и на получените течни горива. По думите на адвокат Владикин това е не само погрешно, но и е „недължим данъчен дълг-финансова тежест“, защото принципът на данъчния неутралитет съгласно Директива 2006/112 признава правото на данъчен кредит.
В крайна сметка се получава така, че на касова основа търговците на горива ще изпитат затруднения заради косвеното двойно данъчно облагане.
Изключения относно обезпеченията
Съгласно промените в ЗДДС лицензираните складодържатели не трябва да внасят годишно обезпечение за сделки с горива от над 25 000 лева. При шумотевицата около евентуалния картел на пазара на горива в различни интервюта, давани от говорителя на КЗК Марио Гаврилов, беше засегната темата, че „Лукой“ е основен складодържател в България.
От писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов пък става ясно, че годишно обезпечение не трябва да дават и лицата, които внасят течни горива от трети страни и извършват вноса посредством подаване на Единен административен документ към Агенция „Митници“. Причината – при този режим (N40) се плаща налог, който обхваща начисляваните при вноса мита, такси, акцизи и данъци, включително ДДС.
Коментари