Независим анализ на банковата ни система – това препоръчва Европейската комисия в своя доклад за макроикономическите дисбаланси на България. Причината е ясна – аферата КТБ, както и разклащането на Първа инвестиционна банка (ПИБ), заради което банката взе държавен заем от 0,6 млрд. евро. ЕК одобри общо 1,65 млрд. евро кредитна линия в помощ на всички български банки. А Брюксел предупреждава, че заради случая КТБ пазарът още гледа "строго" на някои национални банки в България
"Болестта КТБ"
Ситуацията с КТБ логично е посочена като основна причина за разклатеното доверие в банковата ни система. Не е пропуснат и фактът, че имаше забавяне от половин година, преди да започне изплащането на гарантираните влогове от КТБ и от ТБ Виктория.
„Случаят с КТБ не беше решен бързо, което повдигна съмнения относно способността на органите да реагират ефикасно в спешни ситуации”, посочват от Брюксел и допълват, че един от установените недостатъци е възможността БНБ да поставя дадена банка под специален надзор и така ефективно да преустанови всички операции за срок от шест месеца.
От Брюксел не пропускат и проблема с достоверността на данните за състоянието на банковия ни сектор. Припомняме, че одиторът на КТБ – KPMG, беше глобен заради случилото се в банката.
Препоръките за финансите и икономиката ни
Брюксел е подготвил общо пет препоръки за България през тази година. Сред тях е искането да се избегне структурно влошаване на публичните финанси през тази година. През 2016 година трябва да бъде постигната корекция от 0,5% на брутния вътрешен продукт (БВП).
ЕК прави препоръка и за ситуацията на трудовия пазар и да бъде създаден прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата и осигурителните вноски.
Брюксел иска от нас и да приемем реформа в областта на образованието, както и подобряване на инвестиционния климат.
Докладът на ЕК посочва още, че България не е постигнала никакъв напредък по две от шестте препоръки, направени през миналата година. Става дума за исканията за пенсионна реформа и за засилването на бюджетните мерки с оглед на възникналото отклонение от изискванията съгласно Пакта за стабилност и растеж.
Като ограничен се определя напредъкът на реформата в енергетиката и на трудовия пазар.
Развитието на банковата ни система
След Световната финансова криза банките в България се насочиха към бърза кредитна експанзия, като заемите се отпускаха главно на национални дружества, а финансирането беше осигурено чрез привличане на национални депозити, сочи докладът на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси на България.
По оценка на ЕК средният годишен ръст на общия размер на заемите и авансите, предоставени от банковата ни система, е 3,5%. Става въпрос за периода от първото тримесечие на 2010 година до първото тримесечие на 2014 година. Има обаче значителни разлики между отделните банки. Филиалите с гръцка мажоритарна собственост са намалили отпусканите кредити с 0,9%, докато други филиали на чужди банки са ги вдигнали с 3,7%.
За момента изглежда ситуацията в банковия сектор на България е спокойна, казват от ЕК. В същото време обаче, някои кредитни институции – в частност някои национални банки, изглежда все още са под строгото наблюдение от страна на пазара, като се има предвид, че плащат по-високи от средните лихвени проценти по депозитите, твърди ЕК.
Коментари