Въвеждането на данък върху т.нар. „вредни храни“ в размер на между 3 и 10% ще има подчертано негативно въздействие върху икономиката и няма да подобри значително здравето на българите. Това показва оценка на въздействието на налога, поръчана от българската хранителна индустрия и оповестена от фирмите за анализи KC2 и Denkstatt България.
Според изводите на анализаторите въвеждането на закона ще предизвика увеличаване на цените на българските стоки, а оттам и до намаляване на конкурентоспособността на производство на храни, поради силно увеличение на легалния паралелен внос на тези стоки - на първо място от Румъния, но и от други страни в ЕС. Конкретно Румъния наскоро намали ДДС върху храни и други стоки и услуги на 9%, което ще доведе до драстични разлики в крайните цени на хранителните продукти на двата пазара и стимули за трансграничен арбитраж. А при въвеждането на нов данък, независимо от размера му, поради тези стимули бюджетът ще загуби 60 млн.лв. приходи от ДДС.
В изявленията, направени до момента по темата, се посочваше, че приходите от налога биха били 150 – 200 млн.лв. Според анализаторите обаче тези твърдения се основават на невярна оценка на приходите от продажбата на облагаемите продукти в размер на 5 млрд. лв. годишно, докато според данни на НСИ, тази сума е около 2 млрд. лв. за година – т.е грешката идва от приемането на желаното за действително.
Въвеждането на данък върху „вредните храни“ ще предизвика загуба на най-малко 1180 работни места, най-вече в областите Варна, Пловдив, Велико Търново и Бургас.
„Проектозаконът няма да има принос за подобряване на здравето на българското население, защото, първо, няма как с облагане на незначителен обем от потреблението да има всеобхватен ефект и, второ, връзката между потреблението на предвидените за облагане храни и здравословното състояние на българските граждани е, меко казано, съмнителна“, твърдят ръководителите на проучването Красен Станчев и Боян Рашев.
При изготвянето на оценката те са изследвали и чуждестранни опит в няколко държави (Дания, Унгария, Франция, Финландия, Великобритания, Белгия, Естония, Германия, Мексико и САЩ). Оказало се, че в тях данъкът не е довел до желания резултат.
Данните показват, че хората с най-ниски доходи нямат възможност да употребяват значими количества от предвидените за облагане храни и напитки, т.е. затлъстяването в групата с ниски доходи няма как да е свързано с прекомерна употреба на таргетираните продукти, твърди се още в оценката.
„Отново искаме да подчертаем, че няма информация кой пише проектозакона, какви ще са текстовете в него, както и защо няма предварително обсъждане или официална държавна оценка на въздействие за ефектите от въвеждането му в сила“, пишат още Станчев и Рашев.
Проучването се основава на методологията на оценка на разходите от политики и нормативни актове, използвана от ЕС, както и на класическите методи на анализ на ползи и разходи. Проследена е постижимостта на целите за законодателния замисъл в областта на здравеопазването и фиска, както и преките, непреките и предизвиканите въздействия за фиска.
Структурата на проучването включва преглед на международната практика - в ЕС и извън ЕС, анализ постижимостта на здравните цели, анализ на общата практика на финансиране на НЗОК и здравеопазването, анализ на ползите и разходите за фиска и вероятните социално-икономически последици.
Коментари