Предложените промени в Закона за защита на конкуренцията пораждат съмнения, че се цели да бъдат изгонени големи чуждестранни инвеститори, които да бъдат заменени от местни играчи. Това заяви Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, на пресконференция за във връзка с разглеждането на последните промени в Закона от икономическата комисия в парламента.
В края на април тази година депутатите приеха на първо четене измененията в Закона за защита на конкуренцията, станал по-популярен като „Закон за търговските вериги“. Проектозаконът беше внесен от Михаил Миков и група народни представители от БСП. Според вносителите той има за цел да създаде условия за осъществяване на последователна политика за защита на националните пазари, производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и да предотврати използването на нелоялни търговски практики. Идеята, според вносителите, е да се защитят производителите на български стоки.
„Това е един изключително вреден закон“, заяви обаче Матеев. Той посочи няколко точки от проектозакона, които, по думите му, са много спорни и ще доведат до фалити на българските производители, увеличаване на цената за крайните потребителите и нарастване на сивия сектор. „Подобен законопроект е обсъждан от 4-5 години и в него все още няма оценка на въздействието. Никой не може да каже какви ще са ефектите от него“, заяви Матеев.
Ако влезе в сила, новият Закон за защита на конкуренцията ще повлияе по негативен начин българската икономиката, като би имал толкова силен ефект, че да се отрази негативно на брутния вътрешен продукт на България, посочи Матеев.
Голяма опасност, по думите му, е предоставянето на огромна власт на един държавен орган в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която ще „налага глоби по неясни формулировки“. Матеев цитира доклад на Световната банка, според който промените в Закона ще доведат до политизиране на регулатора и намаляване на неговата независимост.
„Ще бъдат засегнати българските производители, които уж този закон защитава“, коментира изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
"Значителна пазарна сила"
В проектозакона на БСП се въвежда понятието „значителна пазарна сила“ за предприятия, които не са с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него.
По думите на изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия формулировката е неясна, като ще даде твърде много права на Комисията за защита на конкуренцията да създава „черни списъци“ с „лоши компании“.
Понятието дава възможност за огромен произвол на една институция, посочи Милена Драгийска-Денчева, управител на „Лидл България”. Тя обърна внимание на включването на текста „технологично равнище“. „Значи, който е напред с технологиите, е вреден?“, риторично попита тя. „В 21 век не може някой да вкарва това като дефиниция“, заяви тя.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) преди време също изрази несъгласие срещу промените в Закона за защита на конкуренцията. И от работодателската организация посочиха, че тъй като понятието „значителна пазарна сила“ е твърде общо, то ще даде власт на КЗК да го определя в методиката си. „Подобно концентрираме на две власти – нормотвореческа и правораздавателна, в един държавен орган нарушават Конституцията, посочиха от БТПП в становището си през май.
Денчева определи като негативни идеите за регулиране на типовите договори, както и ограничаването на правото на избор на търговската верига да определя какви стоки могат да закупуват от производителя, на който е възложено да произвежда собствената търговска марка на веригата. По думите й веригата така ще е задължена да купува стока, която не иска или която потребителят също не би искал. Според Денчева това ще накара веригите да потърсят компании-производители от други страни и ще изнесе производството извън България.
Същевременно според Димитър Спасов, управител на "Кауфланд България“, забраната за предоставяне на услуги от страна на купувача е неправилна. Бизнес моделът на търговските вериги включва предоставянето на логистични услуги, посочи той. Ако отпадне фактурирането им, това ще оскъпи цената за крайния потребител, заяви той. „Разходите така и така ги правим, и ако нямаме право да ги фактурираме, те трябва да влязат в цената за крайния потребител“, каза Спасов.
Законови промени в другата посока
Йордан Матеев посочи, че са внесени промени в Закона за защита на конкуренцията от група народни представители, сред които Делян Добрев, които не биха имали негативен ефект за българската икономика, а дори биха допринесли за борбата с нелоялната конкуренция. "Заформя се консенсус около текстове, които са разумни, няма да навредят и ще имат някакви положителни ефекти спрямо борбата срещу нелоялните търговци", каза той.
Една от тези промени е създаването на помирителна комисия към МЗХ, която да решава спорове между прозиводители и търговци, когато възникават по отношение на нелоялните търговски практики. Преди да се стигне до КЗК и съда, ще се мине през тази саморегулация, каза Матеев, който оцени това като добра мярка.
"Никой няма претенцията да променя волята на политиците. Те ще вземат решението. Ние сме длъжни най-малкото да предупреждаваме какво би се случило“, коментира Милена Драгийска-Денчева.
Автор: Петя Бързилска
Коментари