Частични ефекти и неустойчив характер на европейското финансиране за факторите за растеж. Това са някои от изводите на Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН, който прави анализ на приноса на европейските фондове за развитие на производството у нас чрез оперативните програми „Развитие на човешките ресурси” и „Конкурентоспособност на българската икономика” за периода 2007-2013 г.
Прирастът на брутния вътрешен продукт от използването на средствата от оперативни програми нараства от 0,01 до 0,61 процентни пункта за изследвания период, заяви проф. д-р Искра Белева. Общият извод е, че приносът на инвестициите от политиките по оперативните програми са съдействали за нарастване на растежа, но с много малки размери, каза тя. Икономистът отбелязва, че е положителен фактът, че все пак имаме нарастване. Към края на 2014 г. България е на равнище на принос от европейските средства, съпоставимо с другите европейки държави, коментира икономистът.
Основно краткосрочен е ефектът на мерките за създаване на заетост, а инвестициите в човешки капитал биха имали по-голям принос, ако разглеждаме по-дълъг период, обясниха икономистите от ИИИ. Относно програмите за научно-изследователската и развойна дейност (НИРД) имаме добра усвояемост на средствата, но не достатъчен ефект в приноса за икономическото развитие.
Общи недостатъци на средата, в която българския бизнес работи са свързани с ефективността на администрацията, както и с основния недъг на нашето развитие през последните 25 години – корупцията“. Това заяви д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН. Той даде пример с нагласените конкурси и използване на средствата не по предназначение сред другите порочни практики, които съществуват. Това, според икономистите, намалява ефекта от използването на европейските фондове.
Страната ни се намира на 12 място за периода 2007-2014 г. по усвоени средства от оперативните програми сред останалите страни членки. 11,3 млрд. евро са парите, от които реално изплатени към декември 2014 г., са 8,57 млрд. След нас са Румъния и Чехия, а начело на таблицата са Естония и Португалия.
Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР)
360 хил. дущи са включени в заетост и обучение чрез Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" по ос 1. Според икономистите от БАН обаче ефектите върху работната сила са частични, като малка част от безработните е неактивите реално са включени в пазара на труда.
„Ефектите са временни и са валидни само за периода на програмата“, обясни Белева. Въпреки че около 60% от създадената заетост се смята, че остава трайна, трудно може да се каже, че постигаме траен ефект за намаляване на безработицата и нарастване на заетостта“, каза експертът.
Що се отнася до ОПРЧР по ос 2 и програми като „Аз мога“ и „Подкрепа за заетост“, Белева изтъкна и друг проблем: „Имаме нарастване на производителността на труда, но това е вследствие на намаляващата заетост“. Според работодателите има положителни ефекти от тези програми, но те са частични. Според БАН обаче в по-дългосрочен план, ако програмите продължат, може да наблюдаваме едно по-устойчиво положително влияние.
"Проблемът с тези схеми е, че те се отвориха много силно за заетите лица", коментира още Белва. Тя обясни, че така се създава скрито субсидиране на работодателите, които участват в програмите, и повишаване на качеството на техните служители. Това, по думите й, създава неравнопоставеност на компаниите, които участват в европейски програми и тези, които не го правят.
Според БАН при създаването на политиките трябва да се мисли за реалните потребности на пазара на труда и обвързването на обучението на лицата с очакваното търсене на труд.
По политиките за подобряване на качеството и достъпа до образование (оси 3 и 4) анализът на ИИИ също констатира частични ефекти. „Най-общо може да се каже, че поставените цели са частично постигнати“, посочи Ирена Зарева от ИИИ при БАН. Тя обясни, че от една страна това се получава, защото все още се изпълняват програмите, но и заради редица проблеми свървзани с качеството на предлаганото обучение и потребностите на пазара на труда. Според Зарева е абсолютно нормално за системата на образование целите да изпълнени частично. "Ние не можем да очакваме, че ако налеем няколко милиона евро, качеството ще се промени и след няколко години ще бъдем нещо друго“, коментира тя. Според икономистите повече ефекти се очакват в средно и дългосроченм период. "Надявам се, че ако средствата се усвоят така, както трябва ще имаме по-дългосрочен ефект, каза тя.
Икономистите на БАН заявиха, че трябва да има продължаващо финансиране на програмите и подобряване на контрола и разширяване на оценката на ефектите.
Научно-развойна дейност и ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" (ОПРКБИ)
Основният извод на икономистите от БАН е, че тук има усвояемост на средства, но слаби ефекти. "Научните изследвания и иновациите са генератор на формиране на националното богатство. Това е проблем, който е изключително важен, но не се отделя достатъчно внимание", коментира Росица Чобанова от ИИИ.
Най-голям приоритет се дава на повишаване ефективността на предприятията, техническото обновяване и развитие на благоприятна бизнес среда. По думите на Чобанова обаче на практика не са усвоени толкова много средства. По програмата за Финансови ресурси за развитие на предприятия през 2013 г. се променят показателите за отпускането на тези средства, като изискванията за технологично обновяване отпада, посочи експертът. Това е спомогнало за усвояването на парите. но не се стига до ясно изразени ефекти за иновативността на компаниите. "Средствата обаче са усвоени. Нямаме обаче толкова добри резултати в повишаването на иновативността и износ на високотехнологични продукти", коментира Росица Чобанова.
Според анализа на БАН финансирането отива основно в предприятия (60%т) и много малко средства се предоставят за сектора на висшето образование. Като вследствие от това отделните предприятия използват програмите, но намаляват дела на собствените им средства за НИРД.
На макроравнище ефектите от иновациите и знанието върху осъществяването на научни изследвания са слаби. На микроравнище е слаб успехът при насърчаване на развойната дейност и внедряването на иновации в предприятията, е изводът на Института. Същевременно влиянието от провежданите политики върху конкурентоспособността на икономиката все още не са ясно изразени.
"Продължава неблагоприятната тенденция за ниска НИРД интензивност", заяви Чобанова.
Автор: Петя Бързилска
Коментари